Подир двамата господа, стария доктор Грабо и младия доктор Лангхалс — член на семейството Лангхалс, който от около една година беше се установил на свободна практика в града, — от спалнята на консулшата излезе сенатор Буденброк и затвори вратата; сега се намираха в стаята за закуска.
— Смея ли да ви помоля, господа... само за миг? — каза той и ги поведе по стълбата нагоре, по коридора и през колонката зала, докато стигнаха в стаята с пейзажите, гдето поради влажното и студено есенно време вече палеха печката. — Вие разбирате напрежението ми... Седнете! Ако е възможно, успокойте ме!
— Поврага, драги сенаторе! — отговори доктор Грабо, който, заровил брадичката въз връзката си и опрял с две ръце шапката си върху корема, седеше облегнат удобно назад на стола. Доктор Лангхалс пък, набит брюнет с остро подрязана брада, щръкнала коса, хубави очи и суетно изражение на лицето, беше положил цилиндъра си отстрани на килима и оглеждаше извънредно малките си ръце, покрити с черни косъмчета. — За някакво сериозно безпокойство естествено на първо време няма абсолютно никакво основание. Моля ви се... пациентка със сравнително запазена съпротивителна сила, каквато е нашата уважаема госпожа консулша... Ей богу, като дългогодишен съветник на семейството аз познавам тая съпротивителна сила. За възрастта й наистина удивителна... казвам ви...
— Да, именно, възрастта й... — каза неспокойно сенаторът и започна да суче дългите краища на мустаците си.
— Естествено не казвам, че милата ви госпожа майка утре ще стане и ще излезе на разходка — продължи кротко доктор Грабо. — Не допускам, драги сенаторе, че пациентката ви е направила такова впечатление. Не отричаме, че от двадесет и четири часа насам катарът е взел един неприятен обрат. Разтрисането снощи не ми хареса никак и ето че днес наистина има малко бодеж в страната и затруднено дишане. Температурата също е повишена... о, незначително, но все пак повишена. Накъсо казано, драги сенаторе, ще трябва да се примирим с неприятния факт, че е позасегнат белият дроб...
— Значи, белодробно възпаление? — попита сенаторът и погледна от единия лекар към другия.
— Да, пневмония — каза доктор Лангхалс със сериозен и коректен поклон.
— Така е. Малко белодробно възпаление отдясно — отговори домашният лекар — и ние ще трябва да се потрудим много грижливо да го локализираме...
— Значи, все пак има основание за сериозна загриженост?
Сенаторът седеше и гледаше втренчено доктора в лицето.
— Загриженост ли? О... както казахме, ние трябва да се погрижим да ограничим заболяването, да облекчим кашлицата, да се справим с повишената температура... за тая цел ще ни послужи хининът.... И още нещо, драги сенаторе: не бива да се плашим от отделните симптоми, нали? Ако задухът се поусили, ако през нощта се яви малко бълнуване или утре започнат да се отделят храчки... знаете, такива едни червеникавокафяви храчки, дори с кръв... Всичко това е напълно логично, напълно в реда на нещата, напълно нормално. Подгответе, моля, и нашата мила, уважаема мадам Перманедер, която така пожертвувателно ръководи гледането и... A propos, как е тя? Съвсем забравих да попитам как се чувствува през последните дни със стомаха си.
— Както обикновено. Не знам нищо ново. Грижата за нейното състояние естествено отстъпва сега на заден план...
— Разбира се. Но чуйте какво ми дойде на ум. Госпожа сестра ви има нужда от почивка, особено нощем, а мамзел Северин сама едва ли ще се справи с всичко... Защо да не вземете болногледачка, драги сенаторе? Например някоя от нашите добри католически Сиви сестри[97], за които вие открай време така благосклонно се застъпвате. Старшата сестра ще се зарадва, ако й се даде възможност да ви услужи.
— Смятате, значи, че това е необходимо?
— Правя предложение. Добре ще бъде... Сестрите са неоценими. Те влияят тъй успокоително върху болните с опитността и благоразумието си... особено при такива болести, които, както казахме, са свързани с редица малко обезпокоителни симптоми. Значи, ще повторим: спокойствие, драги сенаторе, нали?! Впрочем ще видим... ще видим... Довечера ще се отбием още веднъж.
— Непременно — каза доктор Лангхалс, взе цилиндъра си и стана едновременно с по-стария си колега.
Сенаторът обаче не се дигна от стола си; той още не беше готов, имаше още един въпрос на ум, искаше да направи още един опит.
— Господа — каза той, — още две думи. Моят брат Кристиан е нервен, накъсо казано, не издържа много... Съветвате ли ме да му пиша за болестта? Дори... да го подготвя за евентуално връщане?
— Брат ви Кристиан не е ли в града?