— Боже, ама че сте гадни! Та аз съвсем не го обичам. И сигурно няма да се омъжа за учител, а за чифликчия...
— За дворянин ли?
Тони изпусна чорапа, който държеше в ръка, и се вгледа замислено в лицето на Армгарда.
— Още не знам, но той трябва да притежава голямо имение... Ах, деца, как се радвам вече! Ще ставам в пет часа сутринта и ще шетам из стопанството...
Тя се зави с одеялото и се загледа мечтателно в тавана.
— Пред духовния й взор се мяркат петстотин крави — рече Герда и погледна през огледалото приятелката си.
Тони още не беше се съблякла, но отпусна предварително глава върху възглавницата, сплете ръце под тила и също се загледа умислено в тавана.
— Аз, разбира се, ще се омъжа за търговец — каза тя. — Той ще трябва да има много-много пари, за да можем да се наредим изящно. Дължа това на семейството си и на фирмата — добави тя сериозно. — Да, ще видите, че така ще стане.
Герда беше свършила нощната си фризура и сега миеше широките си, бели зъби, като си служеше с ръчното огледало от слонова кост.
— Аз по всяка вероятност няма да се омъжа — каза тя донякъде затруднено, понеже й пречеше ментовият прах. — Не виждам защо трябва да се омъжа. Нямам никакво желание. Ще се прибера в Амстердам и ще свирим дуети с папа, а после ще живея при омъжената си сестра.
— Жалко! — извика живо Тони. — Наистина жалко, Герда! Ти би трябвало, да се омъжиш тук и да останеш завинаги тук... Слушай, ти би могла да се омъжиш например за някого от братята ми...
— За тоя с големия нос ли? — попита Герда и се прозя с лека, изящна и нехайна въздишка, като закри устата си с ръчното огледало.
— Или за другия, безразлично... Господи, как ще се наредите! Ще възложите тая работа на Якобс от „Фишщрасе“, той има изискан вкус. Аз ще ви навестявам всеки ден...
Но в тоя миг се чу гласът на мадемоазел Попине:
— Ah, voyons, mesdames! Лягайте вече, s’il vous plait[44]! Тази вечер едва ли ще успеете да се омъжите!
Неделните дни и ваканциите обаче Тони прекарваше на „Менгщрасе“ или извън града у родителите на майка си. Какво щастие, ако на Великден времето беше хубаво и можеха да дирят шарените яйца и марципановите зайчета из огромната Крьогерова градина! Каква хубава ваканция край морето, когато живееха в курортния хотел, хранеха се table d’hôte[45], къпеха се и яздеха магарета! През последните години, когато консулът направеше хубави сделки, предприемаха и по-далечни пътешествия. Но преди всичко — каква Коледа с подаръци на три места: у дома, у дядо и баба и у Зеземи, гдето тази вечер „владишкото“ се лееше като река... Но все пак най-прекрасен беше Бъдни вечер у дома, защото консулът държеше на това, светият Христов празник да бъде посрещнат благоговейно с блясък и хубаво настроение. Когато се съберяха сериозно-тържествени В стаята с пейзажите, а прислужниците и разни стари и бедни хора, на които консулът стисваше синьочервените ръце, се тълпяха в колонната зала... когато някъде вън екваше песен, подета от четири момчета — хористи в църквата „Света Богородица“, — тогава беше тъй тържествено, че човек просто усещаше сърцебиене! После, докато през пролуката на високата бяла двукрила врата проникваше уханието на елхата, консулшата прочиташе бавно коледния откъс от старата семейна библия. с грамадни букви. И след като вън секнеше втората песен, всички запяваха „О, коледна елха“ и тръгваха в тържествено шествие през колонната зала за трапезарията — оная просторни зала със статуите до тапетите, гдето окиченото с бели кринове коледно дърво се издигаше разискрено, сияйно и уханно чак до тавана, а масата с подаръци стигаше от прозорците до вратата. Вън по замръзналия сняг на улицата свиреха на латерни италиански музиканти, а откъм пазарния площад долиташе глъчката на коледните продавачи и купувачи. С изключение на малката Клара децата също вземаха участие в късната вечеря в колонната зала, на която имаше в невиждани количества шарани и пълнени пуяци...
Тук трябва да споменем, че през тая година Тони Буденброк посети два мекленбургски чифлика. Тя прекара две-три летни седмици с приятелката си Армгарда в имението на господин фон Шилинг, разположено срещу Травемюнде на брега отвъд залива. А друг път замина с братовчедката си Тилда там, гдето беше инспектор господин Бернард Буденброк. Това имение се, наричаше „Немилост“ и не носеше нито пара доход; но като място за почивка през ваканцията все пак не беше лошо.
Така минаваха годините и, общо взето, Тони прекара младините си честито.