ТРЕТА ЧАСТ
ГЛАВА ПЪРВА
Едно юлско следпладне, малко след пет часа, седяла пред „Портала“ в градината, гдето бяха пили кафето си. Вътре в белосаното помещение на градинската къща с високото стенно огледало, по стъклото на което бяха нарисувани птици в полет, и с двете лакирани двукрили врати в дъното, които в действителност не бяха врати и ръчките им също бяха нарисувани — там вътре въздухът беше много топъл и застоял, затова бяха изнесли вън леките мебели, изработени от чворесто байцовано дърво.
Консулът, съпругата му, Тони, Том и Клотилда седяха в дъга край кръглата покрита маса, по която блестеше употребеният вече сервиз, докато Кристиан, седнал малко настрана, заучаваше със злочесто изражение на лицето втората реч на Цицерон против Катилина. Консулът беше зает с пурата си и с „Известия“. Консулшата бе отпуснала коприненото везмо в скута си и наблюдаваше усмихнато малката Клара, която с Ида Юнгман търсеше теменужки из тревата, защото понякога там имаше теменужки. Тони беше подпряла глава на двете си ръце и четеше унесено „Серапионови братя“ от Хофман, а Том много предпазливо я гъделичкаше по шията с една сламчица; тя обаче от благоразумие се преструваше, че не усеща нищо. Клотилда, мършава и с възстаро изражение на лицето, облечена в пъстрата си басмена рокля, четеше един разказ под наслов „Сляпа, глуха, няма и въпреки това — щастлива“; междувременно огребваше бисквитените остатъци по покривката на масата, след това вдигаше купчината с петте си пръста и внимателно я изсипваше в устата си.
Небето, на което неподвижно стояха няколко бели облада, започна бавно да бледнее. Градинката със симетрично разположени алеи и лехи се разстилаше пъстра и чиста, озарена от следобедното слънце. Сегиз-тогиз се носеше уханието на резедите, засадени по окрайнината на лехите.
— Е, Том — каза благоразположено консулът и извади пурата от устата си, — въпросът с ръжта за „Ван Хенкдем и с-ие“, по който ти приказвах, вече се нарежда.
— Колко дава? — полита заинтересован Томас и престана да мъчи Тони.
— Шестдесет талера за хиляда кила... Не е лошо, нали?
— Отлично!
Том разбираше, че тази сделка беше много добра.
— Тони, държането ти не е comme il faut[46]— забеляза консулшата и Тони, без да дига очи от книгата, свали единия лакът от масата.
— Нищо от това — рече Том. — Да седи, както ще, тя завинаги ще си остане Тони Буденброк. Тилда и тя безспорно са най-красивите в семейството.
Клотилда щеше да припадне от почуда.
— Боже! Том?... — рече тя и беше непонятно колко дълго време можеше да проточи тия три къси срички.
Тони понесе мълчаливо закачката, защото Том я превъзхождаше и тя не можеше да му стори нищо; той веднага щеше да намери отговор и да накара всички да й се смеят. Ето защо тя само разтвори широко ноздри, пое силно въздух и сви рамене. Но когато консулшата заговори за предстоящия бал у консул Хунеус и спомена нещо за нови лачени обувки, Тони свали и другия лакът от масата и прояви жив интерес към тоя въпрос.
— Вие приказвате ли, приказвате — извика жаловито Кристиан, — а този урок е страшно мъчен! По-добре щеше да бъде и аз да стана търговец!...
— Да, на тебе всеки ден ти се иска нещо друго — рече Том.
Точно в тоя миг в двора влезе Антон; носеше визитка картичка на чаения поднос и всички в очакване устремиха очи към него.
— Грюнлих, агент — прочете консулът. — От Хамбург. Приятен човек, син на пастор, ползува се с добро име в обществото. Аз правя сделки с него. Имаме да уреждаме един въпрос… Антон, кажи на господина да заповяда! Нямаш нищо против, нали, Бетси?
През градината дойде с доста къси крачки и малка протегната напред глава среден на ръст мъж на около тридесет и Две години; носеше зеленожълт, вълнест, дългопол жакет и сиви плетени ръкавици, шапката и бастуна държеше с една ръка. Лицето му под светлорусите поопадали коси беше розово и усмихнато, но край едната ноздра се виждаше едра брадавица. Брадичката и горната му устна бяха гладко обръснати, а ярко-златожълтите му бакенбарди, по английската мода, бяха дълги и увиснали надолу. Още отдалеко той направи почтително-покорен жест с голямата си светлосива шапка, приближи се с една последна, твърде широка крачка и описа полукръг с горната половина на тялото си, като по тоя начин се поклони на всички.
— Аз преча, като влизам в един семеен кръг — каза той с мек глас и изискана сдържаност. — Някои са взели, полезни книги, други беседват... Моля да ми простите!..