Тони скочи, освободи ръцете си и извика съвсем отчаяно, като в същото време сълзите й бликнаха:
— Не... не! Аз казах не! Отказвам ви! Боже господи, нима не разбирате?!...
Господин Грюнлих също стана. Той отстъпи крачка назад, разпери ръце, като обърна към нея дланите си, и каза със сериозността на човек, преизпълнен от чест р решителност.
— Знаете ли, мадемоазел Буденброк, че не позволявам да ме оскърбяват по такъв, начин?
— Но аз не ви оскърбявам, господин Грюнлих — каза Тони, защото съжаляваше, че беше избухнала.
Боже мой, тъкмо на нея ли трябваше да се случи това! Не беше си представяла, че ще стане така, когато поискат ръката й. Беше мислила, че ще бъде необходимо да каже само: „Вашето предложение ми прави чест, но не мога да го приема“ — и с това всичко да свърши...
— Вашето предложение ми прави чест — каза тя, доколкото можеше спокойно, — но аз не мога да го приема... Така и сега трябва да ви напусна... извинете, нямам повече време.
Но господин Грюнлих препречи пътя й.
— Отблъсвате ли ме? — попита той беззвучно.
— Да — каза Тони и от предпазливост добави: — за съжаление...
Тогава господин Грюнлих пое дълбоко дъх, направи две големи крачки назад, наведе горната половина на тялото си встрани, насочи показалеца си към килима и извика със страшен глас:
— Антония!...
Стояха миг така един срещу друг: той в искрено гневна и повелителна стоика, Тони бледа, разплакана и трепереща, притиснала влажната кърпичка върху устата си. Накрая той се обърна и с ръце на кръста мина два пъти нагоре-надолу из стаята, като че беше у дома си. После се спря до прозореца и погледна през стъклата в спускащия се вечерен здрач.
Тони тръгна бавно и с известна предпазливост към стъклената врата; но беше стигнала едва до средата на стаята, когато господин Грюнлих отново се изправи до нея.
— Тони! — каза той съвсем тихо, като улови кротко ръката й и се свлече... свлече се бавно на колене на пода до нея. Двата му златожълти бакенбарда лежаха върху ръката й. — Тони... — повтори той — вижте ме тук... Дотук ме докарахте... Имате ли сърце... сърце, което да чувствува?... Изслушайте ме... Виждате пред себе си човек, който ще бъде унищожен, погубен, ако... да, който ще умре от скръб — прекъсна се той с известна бързина, — ако отблъснете любовта му! Ето, лежа пред вас... ще имате ли сърце да ми кажете: „Презирам ви...“?
— Не, не! — каза внезапно Тони с утешителен тон.
Сълзите й бяха пресъхнали, в нея се надигнаха умиление и жалост. Господи, колко ли силно я обичаше той, та докарваше дотам това, което на нея самата вътрешно беше съвсем чуждо и безразлично! Беше ли възможно тя да преживее това? За подобни работи се разказваше в романи, а ето че в обикновения живот един господин в сюртук лежеше на колене пред нея и я умоляваше! Мисълта да се омъжи за него беше й се сторила просто безумна, защото намираше, че господин Грюнлих е глуповат. Но, ей богу, в тоя миг той съвсем не беше такъв! В гласа му звучеше и върху лицето му беше изписан такъв честен страх, такава искрена и отчаяна молба...
— Не, не — повтори тя и дълбоко покъртена се наведе над него, — не ви презирам, господин Грюнлих, как можете да кажете подобно нещо!... Но, сега станете... моля…
— Не искате да ме убиете? — попита той пак и тя каза още веднъж с едва ли не майчински утешителен тон:
— Не, не…
— Това е дадена дума! — извика господин Грюнлих и скочи на крака.
Но веднага, като видя уплашеното движение на Тони, пак коленичи и каза плахо-успокоително:
— Добре, добре... не говорете нищо повече, Антония! Този път достатъчно по тоя въпрос, моля ви... Ще поговорим пак... Друг път... Друг път... Сбогом за днес... Сбогом!... Аз ще си замина... Сбогом!
Той се изправи бързо, грабна голямата си сива шапка от масата, целуна й ръка и излетя през стъклената врата.
Тони видя как взе бастуна си в коленната зала и изчезна в коридора. Тя остана права насред стаята, окончателно объркана и изтощена, стиснала мократа си кърпичка в една от отпуснатите надолу ръце.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Консул Буденброк каза на съпругата си:
— Да можех да допусна, че Тони има някакво деликатно основание, поради което не се решава на тоя брак! Но тя е дете, Бетси, обича развлеченията танцува по балове, приема ухажванията на млади мъже, при това с удоволствие, защото знае, че е хубава и от добро семейство... Може би тайно и несъзнателно търси, но аз я познавам добре: тя, както се казва, още не е открила сърцето си... Ако я запитаме, тя би повъртяла глава насам-натам и ще се позамисли... но няма да открие никого... Тя е още дете, врабче, лудетина… Ако се съгласи, ще намери истинското си място, би могла да се нареди хубаво, както харесва на нея самата и само след няколко дни ще обикне мъжа си... Той не е beau[49], боже мой, съвсем не е beau, но все пак е във висша степен представителен и ако ми позволиш да употребя една търговска фраза, не можем да искаме овцата да има пет крака!... Ако е решила да чака, докато дойде някой хубавец и в същото време добра партия... ех, тогава нека бъде божията воля! Тони Буденброк винаги ще намери нещо добро. От друга страна обаче, остава известен риск. И пак ще се изразя по търговски: риба в морето има всеки ден, но не всеки ден има улов на риба! Вчера предиобед имах дълъг разговор с Грюнлих, който продължава да иска най-сериозно ръката й; хвърлих поглед и в търговските му книги… той сам ми ги показа... Казвам ти, Бетси; такива книги могат да се сложат в рамка! Изказах му крайното си задоволство. За такова младо предприятие работите му се развиват много добре, да, много добре. Състоянието му възлиза на около 120 000 талера, което засега явно е само основа, защото той всяка година прибира добра печалба... Питах и Дюшанови; това, което ми казаха те, също не е лошо. Наистина те не знаели какво точно е положението му, но живеел gentlemanlike[50], имал връзки с най-добрите кръгове на обществото, а търговията му по общо признание била оживена и широко разклонена... Онова, което узнах от неколцина други хамбургчани, например от банкера Кеселмайер, също ме задоволи напълно. Накъсо, както знаеш, Бетси, тази женитба е безусловно желателна за мене, защото смятам, че ще бъде само от полза за семейството и фирмата!... Боже мой, жал ми е, че детето се намира в такова угнетено състояние, че е обсадено от всички страни, ходи потиснато и почти не приказва; но аз просто не мога да се реша да откажа току-тъй на Грюнлих... Защото има още нещо, Бетси, което трябва да повтарям непрекъснато:, през последните го-дини нашето положение наистина не е много отрадно. Не че липсва божията благодат... съвсем не! Честният труд винаги бива заслужено възнаграден. Работите вървят спокойно... ах, дори прекалено спокойно само защото аз пипам крайно предпазливо. Не сме отишли напред, съществено напред, откак почина татко. Времената сега наистина не са добри за търговеца… Накъсо: радостта от търговията не е голяма. Дъщеря ни е вече на възраст за женене и има възможност да сключи брак, който в очите на всички хора изглежда изгоден и похвален... и тя трябва да го сключи! Не е препоръчително да чака, не е препоръчително, Бетси! Поговори още веднъж с нея; днес следобед аз й надумах здравата...