— Всяко управление в разумни законови граници е за предпочитане пред безвластието, стига управляващите да отговарят за постъпките си пред закона — изказа се Катон. — Подкрепям предложението.
— Предлагам сенатът да се раздели — намеси се Сервий Руф. — Всички, които са за предлагането на Гней Помпей Велики на избор за консул без колега, моля да застанат от дясната ми страна. Онези, които са против — отляво.
Между неколцината, които застанаха отляво на Сервий Руф, беше Брут, присъстващ за пръв път на заседание на сената.
— Не мога да гласувам за човека, който уби баща ми — заяви той с гордо вдигната глава.
— Много добре — рече Сервий Руф, след като огледа групата от дясната си страна. — Ще събера центуриите за избор.
— Защо ще си правиш труда? — изкрещя Милон, застанал също отляво. — Ние, останалите кандидати, имаме ли право да участваме в избора? За същия пост, на консул без колега?
Сервий Руф вдигна вежди:
— Разбира се, Тите Аний.
— Защо не спестим пари, време и разкарването до септата2 — промърмори Милон. — Всички знаем какъв ще е резултатът.
— Няма да приема поста от сената — заяви Помпей с достойнство. — Ще се явя на избори.
— Трябва също така да предложим закон, обезсилващ закона за забранения период! — провикна се Целий. — Не е законно един човек да се кандидатира за консул преди изтичане на десет години от последното му заемане на тази длъжност. Помпей беше консул за втори път само преди две години.
— Точно така — рече Сервий Руф. — Колеги, ще издам препоръка за народното събрание да приеме закон, позволяващ на Гней Помпей Велики да се кандидатира за консул.
Това запуши окончателно устата на Целий.
В началото на март Помпей Велики встъпи в длъжност като консул без колега и нещата потръгнаха. В Капуа чакаше легион, предназначен за Сирия; Помпей го повика в Рим и потуши уличните бунтове. Не че имаше нужда да си дава толкова труд: в момента, в който центуриатното събрание избра консула, Секст Клелий изтегли подчинените си и се яви пред Помпей, за да получи тлъстото си възнаграждение.
Бяха проведени избори за останалите магистрати, в резултат на което Марк Антоний бе назначен официално за квестор на Цезар и бяха определени претори, които веднага започнаха да разглеждат натрупаните в съдилищата дела. Поради насилието през петте месеца в края на мандата на предишните претори от по-миналата година не беше разгледана нито една тъжба. В резултат на това мъже като Авъл Габиний, бивш управител на Сирия, който беше оправдан по обвиненията за държавна измяна, но трябваше да отговаря и за корупция, най-после бяха съдени.
Габиний бе приел да възстанови Птолемей Авлет на египетския престол, след като александрийците го бяха свалили — не го правеше по поръка на сената, а просто се възползваше от възможността. На цена от десет хиляди сребърни таланта, както се носеха слухове. Може би на тази сума се бяха споразумели, но Габиний така и не беше получил толкова. Това обаче не впечатли съда. Не особено убедително защитаван от Цицерон, Габиний бе осъден да плати глоба от десет хиляди таланта. Тъй като не беше в състояние да набави тази баснословна сума, наложи се да избяга в изгнание.
Цицерон обаче се прояви по-добре в защитата на Гай Рабирий Постум, дребния банкер, поставил в ред финансите на Египет след връщането на царя. Първоначалната му задача била да събере дълговете, които Птолемей Авлет дължал за услуги на различни римски сенатори (между които и Габиний) и на някои римски лихвари, оказали му значителна подкрепа по време на изгнанието му. След като се върнал без нито една сестерция в Рим, Постум приел заем от Цезар и започнал на чисто. Благодарение на защитата на Цицерон, не по-малко блестяща от тази на делото срещу Гай Вер преди няколко години, Рабирий Постум вече спокойно можеше да посвети труда си на Цезар.
Сдърпването между Цицерон и Атик не трая дълго, разбира се. Те отново се сдобриха, пишеха си всеки път, когато Атик отсъстваше по работа, или се събираха винаги щом се случеха и двамата в Рим или в някой друг град.
— В законодателството цари хаос — отбеляза намръщено Атик, който не беше сред най-горещите привърженици на Помпей.
— Това на никого не се харесва — съгласи се Цицерон. — Дори бедният стар Хортензий негодува. Бибул и Катон също, нищо чудно. Чудното е, че именно те предложиха Помпей да бъде избран за консул без колега.