— Аз ще се погрижа за това — предложи веднага Ахенобарб. — Няма нужда да тръгвам веднага за провинциите си, по-добре да се уверим, че Италия е добре подготвена. Нека поема Адриатическото крайбрежие на юг от Пиценум. Ще мина по Валериевия път и ще събера доброволци сред марсите и пелигните, които са мои клиенти.
— Околностите на Емилиевия, Аврелиевия и Клодиевия път, тоест Северна Етрурия, давам на Луций Скрибоний Либон! — обяви Помпей.
Това предизвика не една усмивка у присъстващите. Бракът между големия син на Помпей и дъщерята на Апий Клавдий Цензора не беше продължил дълго. След развода младият Гней Помпей се ожени за дъщерята на Скрибоний Либон, брак, който никак не се харесваше на баща му. Така Помпей бе изправен пред задачата да намери добра служба на посредствен човек. И така — Етрурия, която надали щеше да привлече вниманието на Цезар.
Квинт Минуций Терм взе Фламиниевия път, минаващ на север през източната част на Умбрия, и получи нареждане да се установи в Игувиум.
Роднинските връзки отново дойдоха на дневен ред и Помпей предложи близкият му братовчед Гай Луцилий Хир да се установи в Пиценум, в родния град на Лабиен — Камеринум. Пиценум, разбира се, се ползваше с особено внимание от страна на Помпей, освен това се намираше най-близо до Равена и Цезар. Затова там бяха изпратени още хора: бившият консул Лентул Спинтер — в Анкона, а бившият претор Публий Атий Вар — в родния град на Помпей, Ауксинум.
На бедния, обезкуражен Цицерон, който присъстваше на заседанието, тъй като се провеждаше извън помериума, бе наредено да събира войски в Кампания.
— Готово! — обяви весело Лентул Крус. — Щом научи как сме се подготвили, Цезар няма дори да помисли за война!
Вестоносецът, изпратен от Антоний и Курион преди бягството им от Рим, пристигна във вилата на Цезар в Равена в деня след изгонването на Антоний и Касий от сената. Макар че тъкмо се развиделяваше, Цезар го прие веднага, взе писмото му и с любезна усмивка го изпрати да се подкрепи и да поспи — триста и двайсет километра за два дни беше жестоко препускане.
Писмото на Антоний бе кратко:
„Цезаре, двамата с Квинт Касий бяхме изхвърлени от сената, след като се опитахме да наложим вето върху въвеждането на извънредно положение. Това е много странно решение. Не те обявиха за враг на държавата, нито назначиха Помпей за диктатор. С него се дава право на всички магистрати да защитават сената от ветото на народните трибуни, представи си. За Помпей се загатва само в пасажа, че сред упълномощените да защитават държавата са и «про магистратите в околностите на Рим».
Това важи както за Помпей, така и за Цицерон, който чака триумфа си. Предполагам, че Помпей е останал разочарован, но така е с добрите люде — те избягват да удостояват, когото и да било със специални правомощия.
Четирима от нас сме тръгнали към теб. Курион и Целий също предпочетоха да напуснат града. Ще минем по Фламиниевия път.
О, не знам дали ще имаш някаква полза от нас, но съм се погрижил да пристигнем в абсолютно същото състояние, в което се измъкнахме от ликторите. Това означава, че малко ще миришем, така че приготви една гореща баня.“
Единственият приближен Цезаров легат по това време в Равена беше Авъл Хирций. Той влезе и завари Пълководеца с писмо в ръка, загледан втренчено в мозайката на отсрещната стена, пресъздаваща бягството на цар Еней от горящата Троя, подкрепяйки стария си баща и с паладиума1 под лявата мишница.
— Едно от най-големите богатства на Равена — заговори Цезар, без да поглежда Хирций — са умелите майстори на мозайки. По-добри са дори от гърците в Сицилия.
Хирций седна срещу Пълководеца. Лицето на Цезар бе спокойно.
— Чух, че пристигнал вестоносец, бил изтощен от препускане — отбеляза Хирций.
— Да. Сенатът е въвел извънредно положение.
Хирций затаи дъх:
— Обявили са те за враг на държавата!
— Не. Най-големият враг на Рим, както изглежда, е ветото на народните трибуни, те се оказват най-големите предатели. Как само приличат на Сула тези добри люде! Врагът никога не е навън, търсят го сред себе си. И народните трибуни трябва да се подчинят.
— Какво ще правим?
— Ще настъпим.
— Да настъпим?
— На юг. Към Ариминум. В момента Антоний, Квинт Касий, Курион и Целий пътуват по Фламиниевия път, макар и не толкова бързо, колкото вестоносеца им. Предполагам, че до два дена ще стигнат Ариминум.