Войниците се отдръпнаха, а Казалес изкрещя, нареждайки да оставят момчето на мира. Дори от мястото, където стоях, чух последните задавени звуци, когато затворникът увисна неподвижен, а момчето забързано се отдалечи и се изгуби в тълпата. Веднага се върнах в Тауър и съобщих всичко на господарката си.
— Той заслужаваше по-достойна смърт — отбеляза тя и напълни две високи чаши с пресен ябълков сок. Отпи от своята, полюшвайки се насам-натам, сякаш заслушана в някаква далечна музика. — Скоро, Матилда, ще бъдем далече оттук. Аз ще бъда кралица и тогава бурята ще се надигне — тя вдигна чашата си към мен за наздравица. — Тайните желания на баща ми и тези на моя съпруг ще се разкрият във всичките си зловещи краски. Едва тогава, Матилда, ние ще можем да се включим в танца, но за момента… — тя въздъхна, прехапа устната си и се взря сурово в мен, — ще се държим като млади дами, изцяло погълнати от сегашните събития.
Играехме тази роля през онези оживени дни, в които секретари и духовници репетираха церемонията по коронацията и описваха „реда“ от Liber Regalis42. Изабела също организираше домакинството си. След коронацията тя щеше да се пренесе в двореца в Уестминстър и да приеме изцяло положението, задълженията и почестите, полагащи й се като на кралица, макар бъдещето да беше несигурно, понеже слуховете, идващи от града, бяха изключително неприятни. Сега великите херцози се срещаха открито на турнири, повтаряйки исканията си да се свика парламент, Гейвстън да бъде пратен в изгнание и кралят да „приеме истински съвети“ от онези, чието рождено право бе да ги дават. Французите допълниха тези искания: съобщения и писма, продиктувани от Марини, все още разярен заради опита за убийство, бяха заковани на вратите на църквите и Големия кръст в двора на катедралата „Сейнт Пол“. Тези документи обявяваха, че всеки, който подкрепя Гейвстън, ще бъде смъртен враг на Филип Френски. Водещите епископи се намесиха, за да изпълнят ролята на посредници и да уговорят „ден на мира“, когато Едуард и неговите херцози да могат да се срещнат в „Сейнт Пол“ и да обсъдят и разрешат взаимните си недоволства в подпечатано съглашение преди коронацията.
Едуард отхвърляше всички тези искания. Издаваше писмени заповеди, скрепени с личния му печат, от канцеларията си в Тауър, като заявяваше, че всякакви подобни срещи са в негов ущърб, че са изменнически и представляват заплаха за правата му. Кралят нареди на великите херцози да разпуснат хората от свитите си и да не ги водят на по-малко от пет мили от укрепленията и градските порти на Лондон. В същото време пристигаха още кралски войски, изпълвайки до краен предел гарнизона в Тауър — толкова многочислени, че трябваше да се разположат на лагер по усамотените пусти земи на север. Бойни баржи обикаляха из реката, а в устието на Темза се събираха малки рибарски лодки, натоварени с всякакви боеприпаси. Междувременно Едуард и Гейвстън пируваха в Тауър или ходеха на лов в ловните паркове и горите наоколо. Те открито пренебрегваха Изабела, макар че и двамата й изпращаха тайни съобщения и знаци за привързаността си почти ежедневно.
Казалес ни донесе новината. Крачеше нагоре-надолу из стаята на кралицата, придържайки внимателно осакатената си китка, като описваше усилващата се криза с нарастващо лошо предчувствие. Розалети, сега много мълчалив и сдържан, седеше на писалището в канцеларията, изразявайки съгласието си, като кимаше тържествено и важно. Изабела остана невъзмутима. Напомняше ми на котка, която дебне и се ослушва внимателно. Тя очакваше онзи поврат, онази пролука, която щеше да й предостави, по собствените й думи, възможността да изпробва ноктите си. Аз бях също толкова твърдо решена, точно толкова непреклонна.
Старият Сандуик ме наблюдаваше все така внимателно. Студеното време и обременителните задължения отслабиха здравето му. Отново започнах да му приготвям отвара от върбинка и други отвари за облекчаване на болежките, като го предупредих да внимава с дозата. Трябваше да следя по-внимателно какво пие в действителност. Комендантът изглеждаше дълбоко трогнат от загрижеността и вниманието ми, и ми се отплащаше с малки подаръци. Открито хвалеше онова, което наричаше мои „медицински умения“. За голямо удоволствие на Изабела, всички от гарнизона — войници, слуги, техните съпруги и близки — започнаха да се появяват ежедневно във вътрешното отделение на двореца за помощ и подкрепа. Сандуик, Бог да даде покой на душата му, отвори складовете и предостави прахове и изсушени билки, като дори изпрати хора да купят още от градските аптеки. Болежките бяха главно незначителни. Никога не забравях остроумната забележка на чичо Реджиналд, че неговите пациенти обикновено се изцеляват въпреки упоритите усилия на своя лекар.
42
Кралската книга (лат.) — ръкопис от XIV в., в който се описват церемониалните правила за коронация и погребение на монарх, илюстрирани с миниатюри. — Бел.ред.