Изабела, както обикновено, прие бащините си министри само за да се спречка отново с тях заради назначаването на лекар в прислугата й, както и по други деликатни въпроси.
— Той се самозабравя — заяви тя, след като Марини си отиде. — Това не е Ил дьо Франс. Мосю дьо Марини започва да осъзнава пълната истинност на израза „какъвто бащата, такава и дъщерята“. Чух една любопитна история — продължи тя. — Вече попитах Дьо Монтегю, но той не може да помогне. Става дума за този португалски рицар, Александър от Лисабон. Той има разрешение от баща ми да преследва поданици на краля на Франция, тамплиери, укриващи се в това кралство. Очевидно е бил зает по югозападното крайбрежие.
— И? — попитах.
— Дьо Монтегю твърди, че съществува близка връзка между тамплиерите и голямото абатство в Гластънбъри, но че никой от неговите братя не би се скрил там. Един французин по тези места, твърди той, би се изложил на голяма опасност. Тогава защо Александър ще пътува през такъв пуст и изолиран район посред зима?
Подобни забележки трябваше да се пренебрегват заради изпълнените с работа дни. Казалес и Бакел, нашите постоянни посетители, носеха платове с втъкани в тях златни и сребърни нишки, от кадифе и сатен, между които Изабела да избира, заедно с ливреи, драперии и знамена за останалите в Тауър, които щяха да вземат участие в празненствата и церемониите. В същото време пристигаха още войски, в това число керниите, войниците от ирландското графство Керн — наемници, предани на Гейвстън, когото почитаха като велик сеньор — те излизаха на рояци през външните стени на Тауър, въпреки строгите заповеди на Сандуик. Старият комендант открито роптаеше срещу необузданото им държание и изразяваше неразбиране по въпроса защо на краля и на неговия фаворит са им нужни такива наемници. Здравето на Сандуик определено се влошаваше. Не смеех да му давам повече лекарства, но се надявах, че щом коронацията отмине и дойде пролетта, здравето му ще се подобри. Сандуик обаче се тревожеше повече за стария мечок Вотан, който боледуваше и отказваше храна. Изабела отправи писмено прошение към съпруга си да нареди Сандуик да бъде освободен от част от задълженията си, а един по-млад човек, Джон Кромуел, да му бъде назначен като помощник. Това просто увеличи решимостта на стария комендант и той дори отделяше време да надзирава полагането на стенописите в любимия си параклис „Сейнт-Питър-ад-Винкула“ — искаше да бъдат завършени, преди кралят да напусне Тауър.
Денят на коронацията наближаваше. В Уестминстърското абатство бяха издигнати допълнителни места за сядане, по триумфални арки по улиците бяха окачени гоблени и знамена, а главните пътища, по които щяха да минат кралят и кралицата, бяха почистени и посипани с чакъл. На 23 февруари заможните търговци от града, чиито баржи бяха окичени със знамената на техните занаяти, потеглиха нагоре по течението на Темза и се присъединиха към краля и кралицата за ритуалите по коронацията в параклиса на свети Йоан Евангелист. Сутринта на двайсет и четвърти Едуард и Изабела напуснаха крепостта и потеглиха за Уестминстър. Бе мъглива, леденостудена ранна утрин с ниско надвиснали, тежки и сиви като олово облаци и прелитащи снежинки. В това мрачно време Изабела сияеше като пламък, облечена във великолепна мантия в златно и сребристо, изработена от двайсет и три ярда скъп плат, цял поръбен и украсен с хермелин и обшит с украсена с перли дантела. Двете с нея седяхме в носилка, подплатена с бял сатен и украсена със златна дамаска, теглена от две стройни мулета, украсени с блестяща сбруя. Над нас се диплеше изкусно избродиран царствен балдахин; редом с носилката маршируваха тежковъоръжени войници в ливреи от алена дамаска.
Излязохме през Лъвската порта и тържествено се отправихме към Уестминстър. По протежение на главните улици бяха подредени дървени подиуми, на които се представяха живи картини. При Грейсчърч имаше фигура, изработена от рози и лилии; недалеч от Корнхил — жива картина, представяща добродетелната кралица; в Чийпсайд около прекрасния Кръст на Елинор43 се бяха събрали хорове, за да пеят песни във възхвала на Изабела, а градският писар й поднесе в дар кесия с хиляда златни марки. Учени от катедралата „Сейнт Пол“ произнесоха красиви речи, сравнявайки Изабела със силните и добродетелни жени от Библията. Навсякъде облечената в ярки цветове тълпа ни зяпаше и ни приветстваше от балконите, прозорците и праговете на къщите, всички окичени с платове, мантии и знамена с всякаква изработка и цвят.
43
Кръстовете на Елинор — дванайсет каменни кръста, издигнати по поръчка на крал Едуард I в памет на починалата му жена Елеонор Кастилска по пътя, изминат от погребалното шествие с ковчега на кралицата към Лондон. Три от тези кръстове съществуват и досега. — Бел.ред.