Всички тези наблюдения и новини кръжаха вихрено около нас, докато Изабела се подготвяше за венчавката си в катедралата „Нотр Дам“ в Булон, където архиепископът на Нарбон, заедно с други видни духовници, щеше да отслужи литургията за годежа и сватбата й. На празника, честващ покръстването на свети Павел, двайсет и пети януари 1308 г., Изабела, бляскаво облечена в сребърна мантия от чиста коприна, с бял воал, прикрепен на главата й с диадема от най-фино злато, посрещна своя царствен жених, пременен в мантия в синьо, алено и златно, пред дверите на „Нотр Дам“, за да разменят брачните си обети. Принцесата изглеждаше и се държеше като благородна високопоставена дама от романсите, които така ненаситно четеше. Не бях допусната да се приближа до нея: натикаха ме в преддверието на катедралата заедно с другите слуги и хората от свитата, а принцесата бе придружена нагоре по стълбите до църквата от високопоставени дами от кралските дворове на Европа. Сватбената литургия бе отслужена: силните гласове на хористите от катедралата пееха мелодични грегориански припеви, докато Изабела и Едуард коленичиха на великолепни молитвени столчета пред високия олтар, полускрити от облаците тамян, издигащи се от многобройните кадилници. Щом архиепископът на Нарбон изпя „Ite Missa Est“23, кралят и неговата невяста минаха, хванати ръка за ръка, покрай хора и влязоха в нефа, за да приемат приветствията на аристократичното паство. След това продължиха и излязоха отвън на стъпалата, посрещнати с бурен възторг от тълпите, а нови хорове запяха „Laus Honor et Gloria Vobis“24, последвана от химн в чест на „Isabella Regina Anglorum“25, макар че тя все още не бе коронясана.
По-късно същия следобед, когато започна да пада мрак, празненството и пиршествата се състояха в кралските покои, набързо подредени за случая. Аз не присъствах. Според дворцовия протокол и етикет през първите дни от брака й на Изабела можеха да прислужват само жени с кралска кръв, които бяха присъствали на сватбата и на последвалата първа кралска брачна нощ. Не напусках стаите си в близкия дворец на епископа, приемайки, като другарите си, остатъците от пиршествата: остатъци от еленско месо, свинско, говеждо, риба, наполовина изядени малки хлебчета от пшеничено брашно, натъртени плодове и кани с най-различни вина.
Изабела не ме пренебрегваше. Тя ми изпрати малка кесия, пълна с английско сребро, и парче пергамент, върху което внимателно бе изрисувана незабравка. И което бе още по-важно — Сандуик зае отреденото му място. Сега той беше Custos, и пазеше нощем покоите на принцесата. Тя беше централната фигура в английския двор, затова нейната свита влизаше в юрисдикцията на сключения от английския крал мир. През дните на сватбените тържества Сандуик се възползва от възможността да включи в свитата ескорт от уелски стрелци — дребни и жилави мургави мъже, говорещи език, който не можех да разбера. Бяха облечени в отличителните одежди на служителите на Сандуик с бял, изправен на задните си лапи лъв на зелен фон, носеха дълги лъкове от тисово дърво, от халките на коланите им висяха зловещо изглеждащи ножове, предназначени за намушкване на жертвата, а на гърбовете им бяха захванати с ремъци колчани с дълги по цял ярд стрели. Тези стрелци пазеха и обикаляха двореца на епископа — бяха жизнени, буйни мъже, обичаха да пият и да пеят завладяващите песни на родината си. Бяха изключително бдителни и внимателни, настоявайки слугите, които носеха храната ми, първо да я опитват, преди те да ги пуснат да влязат. О, да, онези дни отбелязаха рязка промяна в обстоятелствата! Сега и аз бях във властта на Англия.
23
Вървете, литургията свърши (лат.) — думите, с които се оповестява краят на католическата литургия. — Бел.прев.