— Свърши се! — въздъхна Сандуик с облекчение, като изпъна врат назад и отметна глава, сякаш за да облекчи напрежението във врата си. — А сега — обратно към Англия.
— И към Гейвстън ли? — вметна Казалес.
— Mais oui!30 — усмихнах се. — И към Гейвстън.
— Матилда, може би твоята господарка ще трябва да изиграе определена роля — заяви Сандуик. — Проблемът с Едуард Английски е, че е лишен от добри съветници. Повечето видни благородници в неговото кралство са по-млади от него: Гай от Уорик, Томас от Ланкастър. Освен това те са буйни и с горещ нрав — гледат на себе си като на естествени съветници на краля, съветници, на които тази роля се полага по рождение.
— Така че изпитват естествено презрение към Гейвстън.
— Мразят го!
— Но нима съветниците на стария крал не играят все още ролята си? — попитах аз.
— Тях вече ги няма — уморено отговори Сандуик. — Робърт от Уинчелси, архиепископ на Кентърбъри, е стар и все още в изгнание. Робърт Болдок, епископ на Лондон, бившият лорд-канцлер, е в немилост, защото той също се противопостави на Гейвстън и на краля; същото стори и Уолтър Лангтън, бивш ковчежник, епископ на Ковънтри и Лийчфийлд. И на двамата епископи бяха отнети службата и имуществото и сега те са все още под домашен арест. Други са стари и болнави. Залата на съвета е празна, Гейвстън е единственият, в чиито думи и съвети кралят се вслушва и това — Сандуик насочи пръст към мен — е опасно! — той направи пауза, за да си събере мислите, и се загледа нагоре към тавана. — Това, което е още по-опасно — добави почти шепнешком, — са намеренията на Филип Френски. Какви заговори се въртят в потайния му неспокоен ум? — Той хвърли поглед към мен с крайчеца на окото си. — Да, Филип Френски може да си размени с английския крал целувката на мира и да нарича Едуард свой „скъп син“, но си има своите мечти. Готов е да призове призраците на миналото.
Когато запитах Сандуик за това, той стана мълчалив и затворен. Жалко — забележката на стария комендант беше ключ към тези мистерии.
Тръгнахме за Висан на следващата сутрин. Едуард се изтегли от Булон без почти никакви церемонии: умишлено нагласена обида за Филип. Изабела се държа подобаващо, като изпрати един най-обикновен вестоносец да се сбогува от нейно име, обяснявайки, че се бои да не забрави нещо. Дългата редица от английски двуколки, каляски и товарни коне потегли от Булон с развети знамена. От двете страни на колоната бавно вървяха уелски стрелци с лъкове със стоманените си каски и кожени къси палта, докато по-надалеч леко въоръжени конници разузнаваха пътя пред нас. Изабела можеше да пътува в носилка, но вместо това тя яздеше дребен кон, като често препускаше в галоп нагоре и надолу по дългата колона от войници, предлагайки сладкиши и насърчителни усмивки. Правеше го, без да изпитва свян, с разпуснати, падащи надолу по гърба й златни коси, с повдигната рокля, така че отдолу се виждаха леката фуста и хубавите глезени. Войските харесаха това и я поздравиха с възторжени възгласи. Едуард, който яздеше начело на колоната, изпрати благодарностите си на своята charmante31, но остана в предните редици, определяйки скоростта на похода ни.
Пътуването се оказа лишено от значителни събития, но неудобно. Не се случи нищо особено, с изключение на това, че Сандуик и Казалес се отделиха от колоната, отправяйки се с малък ескорт от конни стрелци да проучат околността. Отначало се зачудих дали подозират засада. При завръщането си вечерта те дойдоха и седнаха до бумтящия огън, разговаряйки шепнешком помежду си. Разпитах ги внимателно. Сандуик отговори разсеяно. Казах троснато и на двамата, че мога да повярвам във всяка опасност, особено във Франция. Сандуик се беше привел така, че почти се докосваше до огъня — толкова премръзнал беше след усилената езда.
— Забеляза ли? — прошепна той и бързо се огледа наоколо, но нямаше никого: Изабела се беше върнала в покритата носилка.
— Дали съм забелязала какво? — отвърнах рязко.
— За Бога, тези пътища! — възкликна Сандуик. — Поправени са, живите плетове са подкастрени, над потоците са поставени нови мостове, селяните бързат да избягат, щом се приближим…
— И? — настоях.
— Самият Филип се готви да дойде тук — обяви Сандуик. — Открихме поставени предни постове; по протежение на брега се простира редица от насочващи светлини. Селяните говорят, че в пристанищата по на изток се изпращат войски, че се събират лодки и баржи.
— Приготовления за кралската сватба? — попитах.
— Възможно е — изръмжа Сандуик, като посочи в тъмнината. — Съобщих на краля, но той се интересува единствено от Висан.