Около нас кръжаха онези, които най-напред бях помислила за група деца: това всъщност бяха кралските шутове, неговите stulti, mimi et histriones32, толкова любими на Едуард Английски — дребни мъже и жени, крещящо облечени в дрехи от карирано сукно и пъстроцветни тесни панталони; теметата на някои бяха избръснати във формата на тонзура и белязани с кръст. Те се подвизаваха с имена от рода на Мод Мейк-Джой33 и Робърт Глупака, Дулчия34 Уайфстоф, Коматчето, Мутрата или Маймуната. Някои от тях притежаваха известен разум, други явно бяха превърнати в глупаци от Бог или от природата. Те всички танцуваха около краля и Гейвстън, обсипваха с внимание Изабела и мен, като продължаваха да подскачат и лудуват дори когато кралят най-сетне се сбогува с навъсените благородници, които се бяха събрали заедно със съпругите си да го посрещнат.
Толкова отдавна бе това и все още спомените се връщат стремително, ясни и пълни. Беше време на сънища, като момента на непосредственото събуждане след дълбок сън. Учените мъже говорят за различаване на онова, което е действително, от онова, което не е, но може би техните разбирания са погрешни. Не съществуват разлики, а само различни, сблъскващи се помежду си реалности. Бях свободна от Франция и все пак в известен смисъл не бях. Корабът ме бе подхвърлял и подмятал по Тесните морета, за да бъда уловена в мрачния водовъртеж на английския кралски двор. На кораба бях затворена между стени от дърво, а сега ме подтикваха да бързам по стръмната, лъкатушеща пътека към страшната крепост на Дувър със зинали огромни порти. Влязохме и минахме под извисяващи се кули и мрачни стени, покрай тесни кътчета и проходи, и се озовахме в широк настлан с калдъръм двор, оживен като парижка улица. Ковачи и калайджии чукаха и тракаха, коне цвилеха, касапи режеха трупове на животни и ги окачваха на куки, така че кръвта да се оттича в сложените отдолу кофи. Лаеха кучета, дребни кончета се изправяха на задни крака и цвилеха леко и радостно. Деца пищяха, жени потапяха ръце в корита с пране. Мръсната земя сякаш се полюшваше и се движеше под краката ми.
Усещах замайване и ми се гадеше. Появиха се хора — движещо се море от усмихнати или строги лица. Поднесени бяха приветствия, после най-сетне останахме сами в мрачна, но удобна стая в подножието на една от кулите: стая с висок таван и продълговати тесни процепи, не по-широки от стрела вместо прозорци; стените и подовете й бяха стоплени от пъстри завеси и килими. Имаше в изобилие малки мангалчета за затопляне на храна и големи мангали на колела, а в огромното огнище пламтеше силен огън. В стаята изпъкваше с присъствието си огромно легло с балдахин, с отдръпнати настрани, украсени с ресни завеси и ленени чаршафи, затоплени от грейки съдове, пълни с жарава от дървени въглища.
Изабела и аз веднага заспахме, докато междувременно носачите и слугите качиха багажа ни, а всички останали товари бяха докарани до кея. Събудих се веднъж, рязко осъзнавайки различните реалности, обичайни и необичайни, които бях наблюдавала през последните два дни, после отново заспах.
По-късно същия ден, все още объркани и уморени, вечеряхме в голямата зала на замъка, дълга и висока като хамбар. От свободно носещи греди на тавана висяха ярко оцветени драперии. Всички прозорци и малки процепи бяха закрити с капаци, за да не нахлуват силните въздушни течения. Огънят в огнището представляваше безформена маса от горящи пънове. Седнахме на издигнатия подиум с Казалес, Сандуик и Бакел, заедно с група високопоставени лордове и дами. Единствените други гости, чието присъствие беше знак на открито презрение към видните придворни — кралските джуджета и шутове — бяха настанени на специална маса, отредена за по-нископоставените гости. През по-голямата част от обяда Едуард ги вземаше на подбив, като ги замерваше с парчета задушено месо и пиле, облягаше се назад в троноподобния си стол с палец в уста, като отпиваше шумно от чашата си с вино и се смееше гръмко на лудориите на своите „специални гости“. Държеше се като недодялан младеж. Кралският фаворит, великолепно облечен в ален и златист сатен, не участваше във веселието на краля, а напрегнато наблюдаваше Изабела и мен, сякаш преценяваше колко струваме и замисляше каква да бъде слепващата му постъпка. Веднъж се наведе и хвана ръката ми.