- Пари ли ти трябват?
- Да, ще се позиционираме отново. Изцяло!
Цък, цък, щракат пръстите му.
- Хъм... - отронва дълбокомислено. - Ще реализираш загуби от около 30 процента, ако продадеш всичко сега. Всъщност можеше и да е по-зле. Какви идеи имаш?
- Опции за акциите на CANIMA с падеж в края на август.
- Кои бяха пък тия?
- Един от най-големите производители на кучешки храни в света. Оборотът за миналата година е над един милиард долара - бодро издекламирвам, докато той рови в компютъра.
- Да, да, виждам... Добре се харчат.
- Но не задълго. Ще заложим на 20 процента поевтиняване.
- Какво? - долавям паника.
- Кучетата летят ниско, тап.
- Не, не, забрави! Твърде рисковано е. Нали се сещаш какво ще се случи, ако прогнозата излезе ялова?
Знам, естествено. Опциите са сравнително нова измишльотина, чиято цел е да повишат ликвидността на пазарите. Наричат се още деривативи, защото стойността им произхожда от други финансови инструменти. По същество това са контракти, които ти позволяват да купиш или продадеш стоки, акции, валута на определена цена в рамките на фиксиран период. Опциите дават възможност да се заемат позиции със сравнително малко средства, но с много по-висок риск. Когато купуваш директно акции или облигации, получаваш нещо реално. Ако цената им падне, да речем, с 20 процента, все пак ти остават 80 процента. Докато опциите са само една възможност (мечта, блян, надежда...), ако се реализират, печалбата може да стигне до 2000 процента от първоначалния залог. Но ако бъдещето те изиграе, просто се изпаряват: без цвят, без мирис, без дим, като природен газ...
- Хайде, Хъл! Това са някакви си жалки 50 000 долара, осъдени на бавно изчезване. С тях и без тях. Искам просто да им дам шанс.
- Все пак по-добре с тях.
- Хъл, трябва ли да търся друг брокер?
- Окей, в края на краищата това са твои пари - въздъхва той.
Усещам как се бори с любопитството си.
- Виж, не че ми е работа, но... откъде знаеш?
- Хъл - възприемам сериозен тон, - ти вярваш ли в Барух момента?
Около половин минута в слушалката се носи само дишането му.
- Имал си Барух момент?!
Не виждам как иначе мога да му го обясня.
- Да речем... Само не питай Ранди Фредерик какво мисли по въпроса! Ти самият вярваш ли?
- Как стана? Кого срещна? Бъфет? Тръмп? Пърлман? Абрамович?
- Явно вярваш!
- Сорос!!! - гласът му отскача във фалцет.
- Почти уцели.
- Ами ако те е преметнал? Ако си е направил майтап?...
- Хъл, даваш ли милостиня от време на време?
- Какво? Да, случвало се е... Когато не са прекалено нахални.
- А хрумвало ли ти е да пуснеш банкнота от Монополи?
- Не, разбира се!
- За това говоря. Не се прави така. На лошо е. По-добре отмини.
Пауза.
- За пред мен става - сухо обобщава той. - Но не мисля, че SEC[4] ще се върже на тази версия, ако те погнат, че търгуваш с вътрешна информация... Да не кажеш, че не съм те предупредил!
- Действай!
11. АНГО
- Мистър, мистър! - застигна ме звънък глас.
По алеята се носеше тънкокрако създание в бяла рокля на големи черни точки. С една ръка придържаше енигматичната си капела с вълнообразна периферия, а в другата стискаше каишката на дребна гладка хрътка с лилав оттенък. Шапката скриваше очите й. Под нея пламтяха сочни оранжеви устни.
- Видях всичко! Опитаха се да ви унизят, но вие им се подиграхте. Дори не се усетиха... Как ви хрумна наистина?
Примижах. Слънцето блестеше зад нея. Видях, че има лунички, а косата й беше червеникава. Носеше слънчеви очила.
- Кое?
- Ами това, с банкнотата. Вчера...
Усмихнах се.
- О, просто нямах друго подръка.
- Не, вие направихте стейтмънт.
- Виж ти. Какъв?
- Срещу системата.
- Хъм...
- Възхищавам ви се. Вие сте смел човек.
Тя протегна ръка. Беше мека, но отвътре сякаш имаше скрита пружина. Ноктите й бяха лакирани в същия цвят като устните и косата й. Задържах я, колкото се може по-дълго.
- Фиона Игълтън - представи се тя.
- Анго.
- Откъде си, Енгъс? - неизменният въпрос.
- Bulgaria - неизменният отговор.
- Аз пък съм от Бруклин.
Междувременно Зукеро и малката хрътка бяха започнали интензивно да си душат задниците, излъчвайки мощен поток феромони.
- Лили, я се дръж прилично! - задърпа я тя, но каишките се бяха оплели.
Наведохме се почти едновременно, за да ги оправим. Очите ми потънаха в дълбокото деколте, което, стори ми се, стигаше чак до пъпа й. Тънка черна ивица свързваше дантелените полукълба на сутиена й. Огледах се в очилата й. Мисля, че разбра какво съм видял, но не личеше да се тревожи особено.
4
Security and Exchange Commission - регулаторен орган, който контролира търговията с ценни книжа в САЩ. Б. а.