- Ей, мистър! - долетя глас.
От пейката, забутана сред храстите, се надигна внушителен силует. Мъжът носеше светлосин костюм с папийонка на точици, имаше месесто гладко лице, а в краката му пъплеха седем рошави пекинеза. Между клепналите им уши стърчаха кичури с червени панделки. Тод и Зукеро ги изгледаха скептично, сякаш за пръв път осъзнаваха, че има и по-противни същества от съседа по каишка. Мъжът ми подаде бялата си, твърда като билярдна топка ръка.
- Кристоф Мерл, президент на синдиката на кучешките разводачи в Сентръл Парк.
Приличаше повече на импресарио на боксов мач.
- Виждам, че отскоро сте в бизнеса. Мога ли да попитам самостоятелно ли работите, или чрез агенция?
Казах му името на фирмата, макар че не бях длъжен да му давам подобна информация. Той кимна. Напоследък се били появили индивиди, които правили дъмпинг на цените. Предимно китайци. Отбелязах, че не съм виждал много китайци да разхождат кучета в парка. Той се подсмихна многозначително.
- Няма и да видите. Нашият синдикат се стреми да поддържа достойно заплащане на труда. Също така посредничим при конфликти между собствениците на кучета и разводачите. Главно в случаите, когато има indemnity claims[8]. Например ако кучето се загуби или го блъсне кола. Обикновено собствениците предявяват иск към разводача. И тогава се намесваме ние.
- Аха - кимнах.
- Ако не се докаже, и то недвусмислено, че работникът е бил пиян, по принцип винаги успяваме да защитим интересите му. Предлагам ви да се присъедините. Вноската е нищожна, някакви си десетина долара на седмица. Но зад вас стои организираната сила на догстерите.
Eгa ти наглецът, да му снасям по четирийсет долара всеки месец! И за какво? Изкушавах се да му поискам легитимацията. После си рекох: и с нея, и без нея, няма да му мине номерът.
- Благодаря за поканата, сър, но не смятам да се задържам дълго в този бизнес. За мен това е временна работа. Докато си намеря нещо истинско.
- Мнозина казват така - въздъхна дангалакът. - Помислете си все пак.
Подаде ми визитната си картичка. Мушнах я нехайно в джоба си. Мерл се отдалечи бавно, заобиколен от пекинезите си като рояк пилци. Небето се наливаше с розов здрач. Високите сгради опасваха парка като готически цокъл. Насреща ми се зададе огромен черен човек, който пееше религиозни химни.
Алелуя!
Имах цяла тенджера спагети в хладилника от вчера и половин бутилка леко (по-точно евтино) италианско вино. Намуах се хубаво и стоварих чиниите в мивката. Събираха се от няколко дни. Брат ми нямаше миялна машина. Той самият не готвеше и не искаше да се задръства с излишни уреди. Помислих си, че не бива повече да отлагам. Запретнах ръкави и ги измих.
Почувствах се неочаквано добре.
Нещо шавна между кабелите под бюрото. Наведох се. Различих малка сива топчица с остра муцунка. Мишка!? Не исках да я плаша.
- Ей, мишко! - прошепнах полугласно. - Защо си дошла?
Стори ми се, че долових слаба музика от долния етаж.
- Изглеждаш ми самотна, мишко - продължих. - Къде е семейството ти?
Сивата топчица се подаде иззад разклонителя и се изправи на задните си лапи. Лъскавите й очички ме пронизаха като сачми. Долових цвърчене.
- Не разбирам нищо... - поклатих глава, - Гладна ли си?
Надигнах се полека, отидох до хладилника и се върнах с парченце сирене. Пропълзях на четири крака сред плетеницата от кабели под бюрото.
- Мишко, тук ли си? Виж какво ти нося!
Но нея я нямаше. Сигурно се беше изплашила. А може и никога да не беше я имало... Все пак оставих сиренцето.
18. НЕД
Трийсетина мрачни сънени индивиди ме фиксират със зачервените си очи. Мъжете са насядали по стъпалата. Над тях се извисява шестетажна сграда, увенчана с разкрачени букви - БОРГРУ. Фасадата е ремонтирана, облечена със синкави светлоотразяващи стъкла и окичена с климатици като коледна елха. Върху зелените площи отстрани са опънати десетина палатки с избледнели от слънцето цветове. Мотаят се жени. Сгъваеми столчета и маси, примуси, импровизирана чешма от бидон. В земята са побити транспаранти с надписи: