— Джереми! Много се радвам да те видя. Пийни с мен чаша скоч с вода. Седни ето тук и чуй това, кажи ми как ти се струва.
И в желанието си да ме ангажира с разговор, който да има връзка с изучаваните от мен предмети (френски, история, английски и латински), той се връща няколко страници назад, докато стига до някой страховит заплетен пасаж от А L’ombre des jeunes filles en fleurs[4], а аз, не по-малко нетърпелив да се покажа и да получа одобрение, приемам предизвикателството. Той добронамерено ме поправя, по-късно понякога се консултираме и с превода на Скот-Монкриф, госпожа Лангли донася сандвичи и чай, и двамата ме питат за Сали, интересуват се и какво става напоследък с Джийн и Харпър, които изобщо не познават.
Том Лангли беше дипломат, върнат от Форин Офис в Уайтхол след три мандата в чужбина. Бренда Лангли се занимаваше с красивия им дом и даваше уроци по арфа и пиано. Подобно на много от родителите на моите приятели от „Биймиш Академи“ те бяха хора заможни и с добро образование. Само колко изискана и желана ми се струваше тази комбинация на мен, който живеех в семейство със средни доходи и без никакви книги!
Само че Тоби Лангли изобщо не оценяваше родителите си. Той се отегчаваше от техния цивилизован, интелектуален, любознателен и отворен начин на живот, от просторния си подреден дом, както и от интересното си детство, прекарано в Близкия изток, Кения и Венецуела. Без ентусиазъм се готвеше да вземе две А нива (математика и изкуство) и твърдеше, че изобщо не желае да учи в университет. Намираше си приятели от новите небостъргачи близо до Шепърдс Буш, а приятелките му бяха келнерки и продавачки с лепкави прически тип „пчелен кошер“. Търсеше си белята, като излизаше с няколко момичета едновременно. Беше си изработил навика да говори, натъртвайки на звука „т“, и да произнася f вместо th. Понеже ми беше приятел, не му казвах нищо, но той долавяше моето неодобрение.
И макар да продължих да се правя, че търся Тоби, когато го нямаше, а госпожа Лангли да използва протоколното „Не би ли искал въпреки това да влезеш?“, винаги бях добре дошъл на площад „Поуис“. Понякога ме молеха да изкажа мнението си на вътрешен човек за странностите на Тоби и отговорът ми, че Тоби трябва „да намери себе си“, прозвучаваше предателски и превзето.
По същия начин обитавах дома на семейство Силвърсмит, неофройдистки психоаналитици, мъж и жена с изумителни идеи за секса и хладилник с размерите на американските, натъпкан до пръсване с деликатеси. Трите им деца в юношеска възраст, две момичета и едно момче, бяха необуздни гаменчета, задигаха стоки от магазините и ограбваха хлапетата от детските площадки в Кенсъл Райз. Чувствах се уютно и в големия разхвърлян дом на моя приятел Джоузеф Нюджънт, също от „Биймиш Академи“. С баща океанограф, оглавяващ експедиции до неизследвани морски дълбини по света, и майка — първата жена, поддържаща рубрика в „Дейли Телеграф“, Джоу смяташе, че родителите му са невероятно тъпи и предпочиташе група младежи от Нотинг Хил, за които най-голямото щастие бе цяла вечер да лъскат множеството фарове и лампи на своите ламбрети.
Дали всички тези родители ме привличаха единствено защото не бяха мои? Правех усилия да си отговоря с „да“, но не можех, защото те несъмнено бяха приятни хора. Предизвикваха интереса ми, обогатяваха културата ми. От семейство Лангли научих какви са тайните практики на жертвоприношения в Арабската пустиня, напреднах с латинския и френския и за пръв път чух „Голдберг вариации“ на Бах. В семейство Силвърсмит присъствах на разговори за полиморфните перверзии, бях омагьосан от историите на Дора, Малкия Ханс и Човека вълк[5] и ядях лакса — пушена сьомга, гевреци багели, сирене крема, латкес — картофени палачинки, и борш. В семейство Нюджънт Джанет подробно ми разказа за скандала „Профюмо“[6] и ме убеди да науча стенография; веднъж съпругът й ми демонстрира симптомите на човек с кесонова болест. Тези хора се отнасяха с мен като с възрастен. Сипваха ми пиене, предлагаха ми цигара, питаха ме за мнението ми. Всички бяха прехвърлили четирийсетте — толерантни, спокойни, енергични. Тъкмо Сай Силвърсмит ме научи да играя тенис. Ако хората от някоя от тези двойки бяха моите родители (де да беше така!), със сигурност щях да ги харесвам още повече.
6
Става дума за сексуалната връзка (1961 г.) на държавния секретар на войната Джон Профюмо в правителството на Макмилън с манекенка — любовница и на военноморския аташе на СССР в Лондон, откъдето аферата придобива и шпионски характер. — Б. р.