Това несъмнено бяха мюсюлмани.
Първият се здрависа с Месроп Карапетович с две ръце (очевидно тук така бе прието), вторият почтително целуна стопанина по рамото. Ераст Петрович бе чувал много за арменско-тюркската вражда, но срещата изглеждаше повече от сърдечна.
- Това е почтеният Муса Джабаров, милион пуда нефт годишно - представи Арташесов младия. Беше ред на възрастния, Месроп Карапетович сложи ръка на гърдите си и благоговейно изрече, като понижи глас: - Негово превъзходителство трижди почтеният Хаджи ага Шамсиев, два и половина милиона пуда.
Вероятно в Баку обемът на добивания нефт бе нещо като аристократична титла. Господин Джабаров се водеше просто „почтен", тоест беше с ранг на нещо като нефтобарон, да кажем, а статута на „трижди почтен" съответстваше на званието нефтограф или нефтомаркиз. Съдейки по поведението на мюсюлманските феодали, самият Арташесов бе не по-малко от нефтохерцог.
Стопанинът представи Ераст Петрович с многозначителен и до известна степен загадъчен тон:
- Господин Фандорин от Москва. Голям човек, много мъдър - и подбели очи.
Двамата нефтолордове ниско се поклониха.
- Вие явно сте щедър д-дарител? - с любопитство попита Ераст Петрович трижди почтения Хаджи ага. - Чувал съм, че за да получиш „Анна" на лента[68], трябва да дариш поне сто хиляди?
Нефтомаркизът се усмихна лукаво и напевно, с мек, приятен акцент отговори:
- Ако си руснак - сто хиляди. Ако си мюсюлманин, половин милион трябва да дадеш, по-малко не може. Но пари има. Защо да не дам? Много е удобно да си „превъзходителство".
Ама никак не е просто старчето, каза си Фандорин, съвсем не е глупаво. А пък и Арташесов, може и да е дебеланко, но съвсем не е комичен. Ще се окаже, че Симон не е преувеличавал, като говореше за железните хора.
- От мен става генерал, колкото от осела жребец - продължи Шамсиев. - Моят баща на пазара бръснар беше. Коса стрижеше, мазоли режеше, с керосин въшки изтребваше, но най-добре пускаше кръв. Малък бях, легенчето държах, кръвта миришех. За кръвта всичко знам. И на вас ето какво ще кажа, многопочтени ми господин Фандорин. Нефтът - това е кръвта на Земята. А ние сме бръснари, помпаме на земята кръвта. Как ще бие сърцето на Земята -бавно ли, бързо ли - от нас зависи.
- Хубав го каза, муалим[69] ! Ах, че хубав го каза! - възхити се младият промишленик, неговият говор бе още по-приятен и мелодичен. При това нефтобаронът поглеждаше с черните си изпъкнали очи не към Хаджи ага, а някъде встрани. - Къръвта на място не обича да стои. Като искаш по-бързо да се лее – затисни го. После го пусни - ах, как весело ще потече!
- И ти, скъпи ми Муса, добре го каза - одобри Месроп Карапетович. - Днес, нали чухте? Моите акции с четири процента нагоре са скочили. Какво прави стачката! Ай, ай!
Шамсиев зацъка с език, въздъхна.
- Моите с шест пироцента. Добре е, нали? Керосинът за месец с дванадесет пироцента по-скъп е станал. Също добре. Само че не е ли прекалено добре, а? Когато е толкова добре - мен страх ме хваща. Какво ще правим, ако всичко съвсем спре? На мен керосиновите складове скоро съвсем ще се напълнят. Ще го ям ли този керосин? Вместо чай да го пия ли? Ние с млад Муса много се притесняваме, искаме с теб да говорим, уважаеми Месроп ага.
Но Джабаров сякаш се притесняваше не само заради цените на керосина. Ераст Петрович разбра накъде толкова заинтересовано гледа „млад Муса": зяпаше Клара, която звънко разказваше нещо на тълпата от обожатели.
- Ах, каква жена! Милион не ти е жал да дадеш за такава жена! - той целуна крайчетата на пръстите си.
Аратшесов тихо каза нещо, което не беше на руски. Нефтобаронът хвърли уплашен поглед към Фандорин, изчерви се, сведе поглед.
Това положително ставаше непоносимо. Не може пък сега при всеки да ходиш и на всеки да казваш: „Няма нужда от милион, ей така я вземете. Че и аз нещичко отгоре ще доплатя".
- Няма да ви преча да говорите за работа, господа - леко се поклони Ераст Петрович.
Нефтът си е нефт, Клара си е Клара, но вече беше време да се захване за работа. Трябваше да намери подполковник Шубин, този жизнерадостен любител на бакинските увеселения.
След като се разходи, без да бърза, по еспланадата край басейна, скоро на игралната площадка (е, разбира се, къде другаде?) Фандорин забеляза син жандармеристки мундир. Бяха-дори два.
Край масата, покрита със зелено сукно, по която бяха пръснати банкноти и златни монети, стояха двама щаб-офицери[70] . Единият, висок и жилав, гръмогласно обясняваше нещо, другият, дебел, с бръсната глава, слушаше. Останалите играчи седяха, оставили картите настрана, и също слушаха - с най-почтителен вид.
70
Щаб-офицери - общо наименование на старшите офицерски чинове в руската армия до 1917 г. Съответстват на VI