ЧЕРНОБИЛСКА МОЛИТВА
(хроника на бъдещето)
„Въздух сме, не сме земя…“
М. Мамардашвили
Историческа справка
„Беларус… За света сме terra incognito — неизвестната, непознатата земя. „Бяла Русия“ — така приблисително звучи названието на страната на английски език. За Чернобил знаят всички, но само във връзка с Украйна и Русия. Трябва да разкажем и за себе си…“
„Народная газета“, 27 април 1996 г.
„26 април 1986 г. в 1 часа 23 минути 58 секунди — серия от взривове разрушава реактора и зданието на IV енергоблок на Чернобилската АЕЦ, разположена близо до беларуската граница. Чернобилската катастрофа става най-голямата технологична катастрофа на XX век.
За малката Беларус (с население 10 млн. души) това е национално бедствие, макар че самите беларуси нямат нито една атомна централа. Това е — каквато винаги си е била — една аграрна страна, с преобладаващо селско население. По време на Великата отечествена война германските фашисти унищожават на беларуска земя 619 села и селища заедно с жителите им. След Чернобил страната губи 485 села и селища — 70 от тях са вече завинаги погребани в земята. По време на войната загива всеки четвърти беларусин, днес всеки пети живее на заразена територия. Това са 2,1 млн. души, от тях — 700 хил. деца. Сред факторите за демографския срив радиацията заема основно място. В Гомелска и Могильовска област (най-много пострадали от чернобилската катастрофа) смъртността превияава раждаемостта с 20 %.
В резултат на катастрофата в атмосферата са изхвърлени 50 x 106 Ci[1] радионуклиди, като 70 % от тях падат върху Беларус: 23 % от територията ѝ са заразени с радионуклиди — повече от 1 Ci/км2 по цезий-137. За сравнение: в Украйна са заразени 4,8 % от територията, в Русия — 0,5 %. Площта на селскостопанските имоти с плътност на замърсяване от 1 и повече Ci/км2 е над 1,8 хектара, със стронций-90 с плътност 0,3 и над Ci/км2 — около 0,5 млн. хектара. От оборота на селското стопанство са извадени 264 хил. хектара земя. Беларус е страна на горите. Но 26 % от горите и повече от половината от ливадите по поречията на реките Припят, Днепър, Сож са в зоната на радиоактивното замърсяване…
В следдствие на постоянното въздействие на малки дози радиация с всяка година в страната се увеличава броят на ракови заболявания, на деца с умствена изостаналост, на нервно-психични разстройства и генни мутации…“
Сборник „Чернобил“. „Белорусская энциклопедия“,
1996 г., стр. 7, 24, 49, 101, 149
„По данни от наблюденията на 29 април 1986 г. висок радиационен фон е бил регистриран в Полша, Германия, Австрия, Румъния, наа 30 април в Швейцария и Северна Италия, на 1–2 май във Франция, Белгия, Холандия, Великобритания, Северна Гърция, на 3 май в Израел, Кувейт, Турция…
Изхвърлените на голяма височина газообразни и летливи вещества се разпространяват глобално: на 2 май са регистрирани в Япония, на 4 май в Китай, на 5-и в Индия, на 5 и 6 май в Сащ и Канада.
За по-малко от седмица Чернобил става проблем на целия свят…“
Сборник „Последствията от Чернобилската
авария в Беларус“, Минск.
Международен висш Сахаровски колеж
по радиоекология, 1992 г., стр. 82
„Четвъртият реактор, наричан „Укритието“, и досега пази в своето оловно-железобетонно черво около 200 тона ядрени материали. При това горивото е частично примесено с графит и бетон. Какво става с тях днес, не знае никой.
Саркофагът е построен набързо, конструкцията е уникална и сигурно инжинерите проектанти от Санкт Петербург могат да се гордеят с нея. Трябвало е да служи трисет години. Обаче е монтиран „дистанционно“, плочите са съединявани с помощта на роботи и вертолети — оттам са и тези пролуки. Днес, съгласно някои данни, общата площ на луфтовете и пукнатините превишава 200 квадратни метра, от тях продължават да излизат радиоктивни аерозоли. Ако вятърът духа от север, на юг се стеле активна пепел с уран, плутоний, цезий. Освен това в слънчев ден при изключено осветление в реакторната зала се виждат снопове светлина, падащи отгоре. Какво означава това? вътре влиза и дъждът. а ако в горивосъдържаща маса попадне влага, е възможна верижна реакция…
Саркофагът е покойник, който диша. И издишва смърт. Докога ще издържи? На това никой не може да отговори, засега е невъзможно да се достигне до много сглобки и конструкции, за да се установи срокът им на годност. Затова пък всички разбират: разрушаването на „Укритието“ би довело до последствия, по-страшни от тези през 1986-а…
1
Кюри, извънсистемна единица за радиоактивност, кръстена на Пиер и Мария Кюри. Дефинира се като 1Ci = 3,7 x 1010 бекерела (разпада за секунда) — Бел. ред.