Мълчат… Мълчат моите опоненти…
Помня само един от големите ръководители, който ми звънна и ми каза: „Ще дойда при вас в института да ми обясните какво е това кюри. Какво е това микрорентген. Как този микрорентген се превръща в импулс. Ходя по селата, питат ме, а аз стоя като идиот. Като ученик“. Един такъв се намери. Алексей Алексеевич Шаханов… Запишете си името му… А мнозинството ръководители нищо не искаха да знаят, никаква физика и математика. Всички бяха завършили висшата партийна школа, там са училии добре само един предмет — марксизъм. Да вдъхновяват и вдигат масите. Комисарското мислене… То не се е променило от времето на конницата на Будьони… Помня един афоризъм на любимия сталински командир: „А на мен ми е все тая кого ще трепя. Обичам да размахвам шашки“.
Що се отнася до препоръките… Как да живеем на тази земя? Струва ми се, че ще ви е скучно, както и на всички. Няма да намерите сензация. Фойерверк. Колкото и пъти да съм говорила пред журналистите, съм разказвала едно, а съм чела на следващия ден друго. Читателят трябва да умира от страх. някой видял в зоната макова плантация и наркоманско селище. А пък друг котка с три опашки… Знамение на небето в деня на аварията…
Ето ги разработените от нашия институт програми. Напечатани бележки за колхозите и за населението. Мога да ви дам… Пропагандирайте…
Бележка за колхозите… (Чете.)
Какво предлагаме? Да се научим да управляваме радиацията така, както електричеството, да минава покрай човека като байпас. За това е необходимо преустройване на нашия вид селскостопанство… Корекция… Вместо мляко и месо да се започне производство на технически култури, които не попадат в храната. Също така рапица. От нея може да се добива масло, в това число и моторно. Да се използва като гориво за двигателя. Може да се произвеждат семена и разсади. Семената специално се обработват против радиация в лабораторни условия с цел съхранение на чистотата на сорта. За тях тя е безопасна. Това е единственият път. Има втори… Ако все пак произвеждаме месо… Няма начин да се изчисти готовото зърно, затова намираме изход — храним добитъка, пропускаме го през животните. Така наречената зоодезактивация. Преди клане бичетата за два-три месеца се отделят на друго място в обора и им се носи „чиста“ храна. Те се прочистват…
Мисля, че е достатъчно… Няма да ви чета лекция. Говорим за научните идеи… Даже бих ги нарекла философия на оцеляването…
Бележка за частниците…
Ходя по селата при бабите и дядовците… Чета им… А те ми тропат с крака. Отказват да слушат, искат да живеят така, както техните дядовци и прадядовци. прадедите. Искат да пият мляко… А не трябва да се пие мляко. Купи си сепаратор и прави от него извара, масло. Отделя се суроватка — а суроватката в земята. Искат да сушат гъби… Първо ги накисни, изсипи ги за една нощ в коритото, залей ги с вода, после ги суши. А по-добре изобщо да не се ядат. По цяла Франция има печурки, че да не ги отглеждат по улиците. В парници. Къде са нашите парници? Къщите в Беларус са дървени, от векове беларусите живеят сред гори, а по-добре къщите да се облепят с тухли. Тухлата екранизира добре, тоест разсейва йонизиращото излъчване, двайсет пъти по-добре, отколкото дървото. Един път на пет години постройките трябва да се варосват. Стронцият и цезият са лукави. Чакат времето си. Не трябва да се използва торта от кравата, по-добре да се купят минерални торове…
— За изпълнението на вашите планове е необходима друга страна, друг човек и друг чиновник. На старите хора у нас пенсиите трудно им стигат за хляб и захар, а вие ги съветвате да си купят минерални подобрители. Да се сдобият със сепаратор…
— Мога да ви отговоря… Сега защитавам науката. Доказвам ви, че не науката е виновна за Чернобил, а човекът. Не реакторът, а човекът. А политическите въпроси не ме интересуват. Не ме засягат…
Ето… Трябваше! Изскочи ми от главата, а даже си го отбелязах на листче, за да не забравя. Да разкажа… При нас от Москва дойде един млад учен, мечтаеше да участва в чернобилския проект. Юра Жученко… Доведе със себе си бременната си жена… В петия месец… Всички се хванаха за главите — защо? Защо? Нашите бягат, а чуждите идват. А това е истински учен, той искаше да докаже, че грамотният човек може да живее тук. Грамотният и дисциплиниран, точно тези две качества, които най-малко се ценят у нас. Дай ни с голи гърди да се изправим срещу картечницата. Да префучим с факела. А тук… Трябва да се накисват гъбите, да се излива първата вода, когато картофите заврат… Да се пият редовно витамини… Да се носят за анализ в лабораторията горските плодове. Пепелта да се заравя в земята… Бях в Германия и видях как там всеки германец внимателно сортира боклука — в този контейнер бутилките от бяло стъкло, там — от зелено… Капачката от кутията с мляко отделно — при пластмасата, самата кутия — при хартията. Батериите от фотоапарата на друго място. Биоотпадъците отделно… Човекът работи… Не си представям нашият човек да го прави това — бяло стъкло, червено, за него това би било скука и унижение. Безмислица. Дай му да обърне сибирските реки да текат наобратно… Нещо такова… „Опъни рамо, замахни с ръка…“[10]. А за да оцелеем, трябва да се променим.
10
Популярен стих от стихотворението на Алексей Колцов (1809 — 1842) „Ах, ти моя степ, степ широка…“, впоследствие претворен и в редица други произведения. Преводът мой. — Бел. прев.