Греъм искаше да опознае семейство Джейкъби, но новите им приятели в Бърмингам не му бяха от полза.
Байрън Меткаф му предаде съдържанието на касетката. Изчете тънката пачка писма, повечето делови. По-разрови бижутата и сребърните прибори.
В продължение на три пропити от жега дни работи в склада, където бяха откарани мебелите. Вечер Меткаф идваше да му помага. Един по един отвори всички кашони, прегледа внимателно съдържанието им. От полицейските снимки се ориентираше за разположението на вещите в къщата.
Повечето от мебелите бяха нови, купени с парите от застраховката на изгорялата къща. Нямали са достатъчно време да оставят върху тях лични белези.
Вниманието на Греъм привлече нощна масичка, върху която още имаше прах за снемане на отпечатъци. В средата и имаше капка зелен восък.
За втори път си зададе въпроса дали убиецът не си пада по светлината на свещи.
Бърмингамските криминолози не скриха от него нищо. Върху кутийката от напитка, която бе открил на дървото, разчетоха само един неясен отпечатък, оставен от връхчето на нос. Това успяха да направят в тукашната лаборатория, но и Джими Прайс във Вашингтон не постигна нещо повече.
Лабораторията за оръжия и инструменти на ФБР даде заключението си относно счупеното клонче. Било прерязано с дебело и тъпо острие. Най-вероятно клещи за рязане на пирони.
Документалната лаборатория беше препратила изрязания в кората на дървото знак на Азиатския отдел в Лангли9.
Греъм се отпусна на една празна каса в прашния склад и се задълбочи в дългото заключение. Според Азиатския отдел на ЦРУ знакът е китайски йероглиф, който означава „улучвам“ или „цапвам по главата“ — термини, използвани при някои хазартни игри. Смятал се за положителен, „щастлив“ йероглиф. Фигурира върху плочка в Ма-джонг10. С него бил обозначен Червения дракон.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
В главната квартира на ФБР във Вашингтон Крофорд говореше по телефона с Греъм, който се обаждаше от летището на Бърмингам. През открехнатата врата надникна секретарката му и помаха с ръка, за да привлече погледа му.
— Доктор Чилтън от болницата в Чесапийк е на 2706. Казва, че е спешно.
Крофорд кимна и каза в слушалката:
— Задръж така, Уил. — После натисна един от бутоните на апарата пред себе си: — Крофорд слуша.
— Аз съм Фредерик Чилтън, господин Крофорд, от болницата в…
— Кажете, докторе.
— Разполагам с бележка, по-скоро с две парчета от бележка, която май е писана от онзи убиец в Атланта.
— Откъде я взехте?
— Открихме я в килията на Ханибал Лектър. Написана е на тоалетна хартия и носи отпечатъци от зъби.
— Можете ли да ми я прочетете, без много да я докосвате?
Чилтън с усилие придаде спокоен тон на гласа си и започна:
Скъпи доктор Лектър,
Признавам, че съм много доволен от интереса, който проявявате към мен. Разбрах за оживената кореспонденция, която поддържате, и си зададох въпроса: „Не бих ли могъл да ви напиша едно писмо?“ И се осмелих да го сторя, разбира се. Не вярвам да им кажете кой съм дори ако ме познавахте. Още повече, че тялото, което временно обитавам, е от второстепенно значение. Важното е в какво се превръщам. Зная, че само вие можете да ме разберете. Разполагам с някои неща, които бих искал да ви покажа. Може би и това ще стане някой ден, когато обстоятелствата позволяват. Надявам се да бъдем в състояние да поддържаме кореспонденция…
— Господин Крофорд, на това място хартията е разкъсана и липсва част от текста… Продължавам:
…Възхищавам ви се от години и разполагам с пълен комплект изрезки от вестници, в които се говори за вас. Трябва да призная, че ги смятам за безкрайно несправедливи. Не по-малко от репортажите за мен. Много си ги бива да измислят разни гадни прякорчета, нали? ЗЪБЛЬОТО! Най-неподходящият прякор за човек като мен! Бих се срамувал, ако не знаех, че и вие сте страдали от подобно изкривяване на истината от страна на печата. Следователят Греъм ме интригува. Изглежда странно за ченге, нали? Не е хубав, но изглежда целенасочен.
От вас би трябвало да се е научил да не си пъха носа, където не трябва…
Моля да ме извините за хартията, която употребявам. Избрах я, защото бързо ще се разтвори, ако се наложи да я глътнете…
— Тук отново липсва парче, господин Крофорд. Преминавам към заключителната част:
… Ако получа новини от вас, следващия път ще се опитам да ви изпратя нещо мокро. Дотогава оставам искрено ваш, ненаситен поклонник.
Чилтън млъкна.
— Чувате ли ме? — попита след малко.
9
Селище в щата Вирджиния, недалеч от Вашингтон, където се намира главната квартира на ЦРУ. — Б. пр.
10
Китайска игра, която се играе от четирима души със 136 или 144 плочки, подобни на домино, разделени на бои като в картите. Целта е чрез теглене, „чистене“ и размяна на плочки да се изградят различни комбинации. — Б. пр.