Боуман фотографира зъбните отпечатъци и гърба на писмото, осветявайки текста от всички възможни ъгли. Сянката му подскачаше по стените, ръцете му правеха странни движения.
— А сега ще си позволим известни волности — съобщи той и пъхна писмото между две стъклени плоскости с цел да изглади стърчащите на всички посоки ръбове около дупката. Назъбените краища намаза с яркочервена течност, докато си тананикаше под нос. Едва на третия път Крофорд разбра какво си пее — „Ти си подличко и гадно, но и аз, не падам по-долу…“
Боуман смени филтрите на миниатюрната телевизионна камера и я насочи към хартията. После се пресегна и намали осветлението. В стаята останаха да светят само някаква лампа с мътно-червеникава светлина и синьозеленият екран на монитора.
На него се появиха думите „Надявам се да бъдем в състояние да поддържаме кореспонденция“ и назъбените ръбчета на дупката. Червените следи бяха изчезнали и до тях личаха част от букви.
— Наблюдавани през инфрачервена камера, анилиновите съставки на цветните мастила стават прозрачни — обясни Боуман. — Тези чертички тук по всяка вероятност са част от буквата Т. В края на тези тук има опашчица, което сочи, че буквата е М, Н или Р. — Боуман натисна копчето на камерата, после се изправи и включи осветлението. — Когато единият от кореспондентите не може да контактува свободно, съществуват само два начина на връзка, Джак. Телефонен разговор или публикация в пресата. Лектър може ли да говори по телефона, когато му хрумне?
— Има право на телефонни разговори, но не може да набира директно — отвърна Крофорд. — Всичко трябва да мине през болничната централа.
— Значи остава публикацията.
— Вече знаем, че онзи сладур чете „Сплетника“. Единствено там се появи материал за доктор Лектър и Греъм. Трябва да търсим в рубриката за лични обяви.
Крофорд направи справка с библиотеката на ФБР, после се свърза с Бюрото в Чикаго и даде инструкции. Боуман приключи и му подаде куфарчето.
— „Сплетникът“ излиза тази вечер — замислено продума Крофорд. — Отпечатва се в Чикаго в понеделник и четвъртък. Ще разполагаме с коректури от страниците за платени обяви.
— И аз ще опитам да дам още нещичко, но ще бъде дребно — каза Боуман.
— Изстрелваш директно в Чикаго всичко, което преценяваш като важно — нареди му Крофорд, вече устремен към изхода. — Подробно ще ме информираш като се върна от лудницата.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Въртящата се преграда на изхода на Централната станция на вашингтонското метро изплю картата на Греъм11 и той излезе в жежкия следобед с пътната си чанта в ръка.
Сградата „Дж. Едгар Хувър“12 приличаше на огромна бетонна клетка, извисяваща се над тънещата в мараня Десета улица. При последното му посещение във Вашингтон Федералното бюро тъкмо се местеше в новия си дом. Греъм не бе работил вътре.
Крофорд го чакаше до бюрото на постовия встрани от подземния тунел, за да го вкара по-бързо, като подсили въздействието на временните документи на Греъм със своите собствени. Греъм беше уморен и с труд изчака формалностите. Крофорд се запита как ли се чувства, като знае, че убиецът мисли за него.
Греъм получи табелка с магнитен код — същата като тази, която се поклащаше върху сакото на Крофорд. Пъхна я в процепа до вратата и пристъпи в дългия бял коридор. Крофорд носеше чантата му.
— Пропуснах да кажа на Сара да ти изпрати кола.
— Нищо, така дойдох по-бързо. Нормално ли мина връщането на писмото в килията?
— Да — кимна Крофорд. — Тъкмо се връщам оттам. Плиснахме вода по коридора на етажа, инсценирахме спукване на водопровода и късо съединение в електрозахранването. Преоблякохме Симънс като техник по поддръжката. Знаеш го, заместник-шефа на Бюрото в Балтимор. Според него Лектър не се е усъмнил в нищо.
— Докато летях насам, все се питах дали пък сам не е написал това писмо.
— Преди да го видя, и на мен ми минаха подобни мисли. Но захапката отговаря съвсем точно на следите, открити по телата на двете жени. Освен това е написано с химикалка, каквато Лектър няма. Авторът е читател на „Сплетника“, а Лектър не го получава. Ранкин и Уилингъм преровиха килията из основи, но не откриха нищо. Преди това направиха полароидни снимки, за да могат да върнат всичко на място. Едва след това пуснахме чистача да си свърши работата.
— И какво ти е мнението?
— Що се отнася до физическите доказателства, които биха ни доближили до евентуална идентификация, писмото не ни върши работа — рече Крофорд. — Трябва да извлечем полза от този опит за контакт, но проклет да бъда, ако знам как да стане това. След няколко минути ще разполагаме с окончателните лабораторни заключения.
11
Във вашингтонското метро билетът-карта се закупува от автомат за произволна стойност, а на излизане от метрото друг автомат засича каква част от стойността е била използвана, така че картата може да се употребява нееднократно, докато се изразходва отбелязаната в нея сума. — Б. пр.
12
Джон Едгар Хувър (1895–1972) — първият директор на Федералното бюро за разследване (ФБР) от основаването му през 1924 г., когато Бюрото, наричащо се дотогава Бюро за разследване, е имало лоша слава поради ширещата се сред служителите му корупция. Хувър успява да се отърве от всички корумпирани и „парашутирани“ по политически причини служители и въвежда крайно взискателни критерии за набиране на агенти. Остава директор на Бюрото до смъртта си през 1972 г. — Б. пр.