Не искаше да се вижда с него. Не и се водеха празни разговори, при което слухът и неволно долавяше как на съседните маси млъкват, за да я видят как ще се храни.
Би било тъй приятно да я иска мъж, който има куража да си тръгне или да остане, в зависимост от това какво му се прави. Особено ако и позволи да се държи по същия начин с него. Мъж, който да не се притеснява за нея!
Франсис Долархайд — стеснителен, с тяло на полузащитник и лишен от сантиментална лигавщина.
Никога не беше виждала нито докосвала заешка устна и нямаше визуална асоциация за този начин на говорене. Дали Долархайд бе решил, че тя разбира думите му просто, защото слепците имат по-развит слух от нас — широко разпространен мит. Може би е редно да му обясни, че това не е истина. Слепците просто обръщат по-голямо внимание на това, което чуват.
Светът е пълен с неверни представи за слепите. Дали и Долархайд споделя популярното мнение, че те са „духовно по-чисти“ от останалите, че благодарение на недъга си са извисени? Тя се усмихна вътрешно. И това не беше вярно.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Чикагската полиция работеше под натиска на медиите. Всяка вечер телевизията отброяваше дните, които оставаха до пълнолуние. Бяха единайсет. Сред семействата в Чикаго трайно се настаняваше паниката.
Същевременно посещението на филми на ужаса рязко се увеличи. Обикновено те се задържаха по екраните не повече от седмица, но напоследък всички „драйв-ин“15 бяха препълнени.
Очарование и ужас. Предприемчивият търговец, наводнил пънк-пазара с фланелки „Зъбльо“, пусна нова серия с надпис: „С Червения дракон срещите са еднократни“. И едните, и другите вървяха като топъл хляб.
Джак Крофорд трябваше да се яви след погребението на пресконференция заедно с няколко полицейски величия. Беше получил заповед „отгоре“ да направи присъствието на ФБР в разследването по-натрапчиво, но то наистина си остана присъствие, защото Джак изобщо не взе думата.
Когато в едно разследване участват твърде много хора, без да имат достатъчно изходен материал, те в крайна сметка започват да се настъпват един друг по мазолите и да предъвкват до припадък едни и същи неща. Крайният резултат, разбира се, е една голяма нула. Където и да се появеше, Греъм се оказваше обкръжен от цивилни и униформени полицаи, в ушите му пукаха радиостанции, щракаха радиоапарати. Изпитваше остра нужда от усамотение.
Крофорд, измъкнал се от пресконференцията, го откри на смрачаваме в една тиха и рядко използвана стая за съдебни заседатели, един етаж над кабинета на главния прокурор.
Над покритата със зелено сукно маса светеха ярки крушки, а самият Греъм беше махнал сакото и вратовръзката си и се взираше в снимките пред себе си. Едната бе на семейство Лийдс в рамка, а другата, подпряна на гарафа за вода, на семейство Джейкъби.
Снимка на Лаундс липсваше и Крофорд заподозря, че приятелят му едва ли си спомня за случая с Фреди.
— Тук прилича на билярдна зала — каза той.
— Даде ли им да разберат? — Греъм беше блед, но трезвен. Държеше в ръка половинлитрова картонена кутия с портокалов сок.
— Господи! — Крофорд се отпусна в един стол. — Там оттатък мисленето е невъзможно. Все едно да пикаеш в експресен влак.
— Нещо ново?
— Комисарят се потеше от въпросите и си чешеше ташаците пред телевизионните камери. Ако не вярваш — гледай новините в шест.
— Искаш ли сок?
— Предпочитам бодлива тел.
— Отлично. Значи за мен ще има повече. — Лицето на Греъм беше изопнато, очите му трескаво проблясваха.
— Какво стана с горивото?
— Бог да я пази тая Лайза Лейк. Само в Чикаго има четирийсет и една бензиностанции на „Сървко“. Хората на капитан Осбърн ги изръшкаха, провериха всички квитанции за продажба на бидони с това гориво на собственици на камионетки и микробуси. Резултати още няма, тъй като не са разпитани всички смени. „Сървко“ разполага с още сто осемдесет и шест бензиностанции на територията на осем щата. Обърнахме се за помощ към съответните власти, но ще трябва да чакаме. Ако Господ ме обича, ще е използвал кредитна карта. Тогава имаме някакъв шанс.
— Не и ако си е напълнил някакъв съд от маркуча — вметна Греъм. — Помолих комисаря да не споменава за вероятността Зъбльото да живее наблизо. И без това хората здравата са изплашени. Ако им кажем, довечера пияниците, като се заприбират у дома, този град ще заприлича на бойно поле.