Оказва се, че тя не е имала съвсем заседнал живот. След като се дипломира, бъдещата създателка на Хейн преподава френски език и литература в щатите Джорджия и Айдахо, а по-късно води творчески курсове по SF из разни университети на САЩ, Англия, Австралия. Почетен доктор по изящна словесност в множество американски висши учебни заведения. Напоследък проявява особена активност чрез редица полемични статии (нали сама признава, че не понася да бъде заключена в един жанр?). Критическите й работи са събрани в две книги с барокови заглавия, дълги почти като испански имена — „Танци на края на света: мисли за думите, жените, местообитанията“ и „Езиците на нощта: есета за фентъзи и научна фантастика“.
Преди няколко реда използвахме думичката доктор. Какво пък, Урсула Ле Гуин е не просто знаменит майстор на въображението; тя, както всички големи писатели, е и лекар на човешката душа. Дано лекарството в нейните „Четири пътя към прошката“, смесило сладки с горчиви жилки, ни помогне поне за малко по-хармонични мечти в тези напрегнати времена.
Александър Карапанчев
Предателства
„На планетата О не е избухвал въоръжен конфликт в продължение на пет хиляди години — прочете тя, — докато на Гетен пък никога не е имало война.“ Вдигна поглед, за да й починат очите, и понеже се опитваше да се научи да чете бавно, а не да предъвква думите наведнъж, както Тикули поглъщаше храната.
Никога не е имало война — тези слова се откроиха ярко в нейното съзнание и й прозвучаха съвсем невероятно. Как ли би изглеждал един подобен свят, който не познава бойните действия? Това е истинският свят! Добрият, нормален живот протича в мир, упорит труд, учение, отглеждане на поколения, които на свой ред да работят и се учат. Напротив, войните съсипват трудовия ритъм, образованието, децата и грубо зачеркват реалността. „Моят народ обаче — разсъждаваше Йос — владее само нихилизма. Родени под мрачната прокоба на злоупотребата със сила, ние сме отхвърлили мира извън пределите на Яйоуе1, сякаш е пътеводна, но непостижима светлина. Знаем да се бием — нищо повече. Дори и някой да успее да внесе спокойствие в съдбата ни, ще го възприемем просто като отрицание на повсеместно вилнеещите сражения, като сянка на сянката, с удвоено недоверие.“
И така, докато силуетите на облаците прелитаха над блатата и книгата стоеше върху скута й, тя въздъхна и затвори клепачи, мислейки си: „Аз съм лъжкиня.“ После отново ги отвори и продължи да чете за други планети, за далечни реалности.
Тикули, задрямал с подвита опашка под слабото слънчево сияние, също въздъхна (дали не я имитираше неволно) и се почеса насън. Губу бе излязъл сред тръстиките да ловува. Жената не го виждаше, ала от време на време мярваше как тънките стъбла се разлюляваха. Някаква птица изхвръкна от укритието си и запищя от възмущение.
Увлечена в описанието на странните обществени порядки при итшите, тя не забеляза Уада, който беше приближил до прага и понечи да влезе.
— Ах, ето те и теб — каза Йос стреснато и се почувства нескопосна, невежа и остаряла, както обикновено ставаше в присъствието на хора. Инак се усещаше стара единствено когато бе уморена или болна. В края на краищата сигурно е по-разумно, че живее сама.
— Заповядай — покани го тя и се надигна, като изтърва книгата. Наведе се да я вземе. Тъкмо тогава косите й се измъкнаха от кока, а после се разпиляха по раменете. — Момент да си намеря чантата и излизам.
— Спокойно — рече гостът с тихия си мек глас. — Айид ще се забави.
„Много любезно от твоя страна. Значи няма защо да бързам да се махна от собствения си дом“ — помисли Йос, но нищо не каза, покорна пред този толкова непоносим, тъй възхитителен егоизъм на младите. Влезе в къщата, откри пазарската торба, нави си отново кока, сложи забрадка и пристъпи на малката веранда. Уада се бе настанил в стола й. Щом видя, че е готова, скочи. Беше свенлив човек и според нея по-нежният от двамата влюбени.
— Приятно прекарване — усмихна му се жената, съзнавайки, че го притеснява. — Ще се върна по залез, след два-три часа…
Мина през вратника, сетне избра същия път, откъдето бе дошъл момъкът. Той криволичеше покрай блатото и водеше в селото.
Нямаше да срещне Айид. Девойката щеше да пристигне от север по някоя пътека, която извива напряко през тресавището. Тя тръгваше по различно време и свой маршрут, за да не може никой да обърне внимание, че за няколко часа всяка седмица въпросните младежи отсъстват синхронизирано. Те се обичаха лудо от цели три години и отдавна вече щяха да живеят заедно, ако бащата на Уада и бащиният брат на Айид не се бяха скарали за парче от раздаваната корпоративна площ. Така между тия родове избухна люта вражда, едва не се стигна до кръвопролитие и подобна крехка връзка бе направо изключена. Земята се ценеше особено, а двата клана, макар и бедни, претендираха да бъдат първенци в селото. Нищо не би могло да премахне омразата. Всички хора тук се принудиха да заемат страна в разгорещения спор.
1
Виж поместените накрая „Бележки за Уерел и Яйоуе“, където Ле Гуин дава богата информация за своя космос. — Б.ред.