— Наред съм — сопна й се той с дрезгав, яден глас.
Не искаше нищо, освен да бъде оставен на мира; Йос кимна и побърза да се махне. Да мре. Та нима би могъл да живее при тия загуби, които е понесъл — сила, чест, богатство? А и при всичко, сторено от него? Мошеничество, предателства спрямо своите поддръжници, злоупотреби. Типичен политик. Великият вожд Аберкам, героят от Освободителното движение, ръководителят на Световната партия, който я бе съсипал поради собствената си алчност и тъпота.
Тя хвърли поглед през рамо. Той вървеше съвсем бавно или беше спрял, Бог знае. Жената продължи по своя път и при разклонението свърна вдясно, към малката си къща.
Преди триста години тези тресавища представлявали обширна плодородна обработваема площ — една от първите, която Селскостопанската плантаторска корпорация започнала да култивира, щом взели да докарват роби от Уерел в колонията Яйоуе. Но земите били поливани и торени прекалено обилно, докато в края на краищата (вследствие многото химикали и соли) територията станала толкова отровена, че нищо повече не се раждало. Собствениците трябвало да си потърсят друго място да гонят печалба. Тук-таме бреговете на напоителните канали се бяха порутили. Водите на реката се разливаха волно, образувайки вирчета, локви, вади и бавно промиваха почвата. Надлъж и нашир, през цели мили разстояние, избуяваха тръстики, които се люлееха от вятъра под сенките на облаците и крилете на дългокраки птици. Из островите с по-каменлив терен се бяха запазили по няколко ниви и селища на роби — шепа изполичари, непотребни люде в подивяла, непотребна земя. Свободата на запустението. И навсякъде покрай тресавищата тъмнееха сиротни къщурки.
Остареят ли, хората от Уерел и Яйоуе можеха да се отдадат на мълчание, както им препоръчваше тяхната религия. Когато отгледат децата си и изпълнят своя дълг като граждани, а тялото отслабне, тогава, за да укрепне духът, те имаха възможност да обърнат гръб на житейския шум и да се оттеглят с празни ръце в някои усамотени места. Даже управителите на колониите позволяваха на възрастните си роби да се уединят по желание. Тук, на север, сред блатистите райони, идваха получилите свобода преселници от града, за да живеят в отшелничество. Сега, след Освобождението, пристигаха дори и жените.
Част от къщите пустееха и всеки, подирил спасение за душата си, естествено би предпочел тях; но повечето, както тръстиковата колиба на Йос например, бяха собственост на селяните. Те ги поддържаха и безплатно ги предоставяха на отшелници като един вид религиозен обет. На самата Йос й бе приятно да знае, че дава шанс за духовно обогатяване на своя наемодател — алчен човек, който във всяко друго отношение беше по-скоро в дълг към провидението. Да, приятно й бе да се чувства полезна. В това съзираше поредния знак, че не може да се отрече от всичко според повелите на Камие. От тебе вече няма никаква полза, все й намекваше той отново и отново по хиляди начини, още от шейсетгодишната й възраст насам. Ала тя не искаше да го чуе. Отказа се от мирската суета, за да дойде сред тресавището, но светът продължи да шуми, да клюкарства, да пее и плаче в нейните уши. И жената пак не успяваше да се вслуша в тихия глас на Бога.
Щом се върна у дома, Айид и Уада си бяха отишли. Леглото бе идеално опънато, лисичарят Тикули дремеше върху него, свил се на кълбо. Шареният котарак Губу обикаляше наоколо в очакване да си получи вечерята. Тя го вдигна на ръце — сребрист, изпъстрен с петна — и взе да го гали по гърба, докато той я подуши зад врата и замърка от удоволствие и привързаност. Сетне го нахрани. Тикули изобщо не им обръщаше внимание, което бе крайно необичайно от негова страна. Май прекаляваше със спането. Стопанката седна и започна да чеше щръкналите му червеникави уши. Животното се събуди, прозина се и я погледна с кротки кехлибарени очи, като въртеше рунтавата си ръждивокафява опашка.
— Гладен ли си? — попита го.
Ще хапна заради тебе, сякаш й отвърна кучето и се смъкна от постелята доста тромаво.
— О, приятелю, изглежда, че остаряваш — каза Йос, а мечът, забоден в сърцето й, се размърда.
Дъщерята Сафнан й беше подарила Тикули, когато бе още розово кутренце с пухкава козина. Колко време изтече оттогава? Осем години. Съвсем не е малко. За лисичар това представляваше цял един живот.
И все пак той бе надживял Сафнан. Надживя дори и нейните деца Енкама и Уйе, внуците на Йос.
„Ако аз съм жива, значи те са мъртви — мислеше си тя, както винаги. — Ако пък са живи те, значи аз съм умряла. Качиха се на онзи кораб, дето се движи със скоростта на светлината; самите се превърнаха в далечно сияние. Когато слязат в света, наречен Хейн3, ще са изминали осемдесет зими от деня, в който тръгнаха, и аз ще бъда прах, отдавна преселила се при сенките. Аз вече съм труп. Децата ме напуснаха и душата ми изстина. Дано те да се радват на слънцето, Господи, мили Боже, а моята песен е изпята. Дошла съм тук, за да издъхна. Да умра наместо тях. Не мога да ги оставя да свършат това вместо мене.“
3
Всички човешки светове в галактиката са били заселени от хейнската цивилизация. — Б.ред.