Кел почака кралят да каже нещо, но слепите му очи се взираха в една точка в далечината и младежът се побоя, че е бил забравен. Постави сгънатото писмо на подноса при сервиза и преполови разстоянието до стената, когато кралят се обади тихичко:
— Не съм ѝ написал отговор.
— Няма проблем — отвърна меко Кел. Кралят вече от години не бе в състояние да пише писма. През някои месеци се опитваше и дращеше мъчително с перото по пергамента, а в други случаи настояваше Кел да пише под негова диктовка, но най-често просто му съобщаваше текста и вестоносецът обещаваше да го запомни.
— Нали разбираш, не ми стигна времето — допълни кралят в опит да спаси останките от достойнството си.
Кел му го позволи. Отвърна:
— Разбирам. Ще предам на кралското семейство поздравите ви.
Отново се обърна да си върви и старият крал повторно се обади, за да го възпре.
— Чакай, чакай. Върни се.
Кел се спря. Стрелна с поглед часовника. Късно беше и ставаше все по-късно. Представи си как принц-регентът стиска подлакътниците на креслото пред бюрото в Сейнт Джеймс и полека се пържи в собствен сос. Самата идея предизвика усмивката му и той отново се извърна към краля, който тъкмо ровичкаше с треперещи пръсти в джоба на халата си.
Извади оттам монета.
— Слабее — заяви кралят, стиснал в спаружените си ръце метала, сякаш беше ценен и крехък. — Вече не усещам магията. Не я надушвам.
— Монетата си е все същата, Ваше Величество.
— Не е така и ти го знаеш — изсумтя старият крал. — Пребъркай си джобовете.
Кел въздъхна:
— Ще ми навлечете неприятности.
— Хайде, хайде — възрази кралят. — Това е малката ни тайна.
Младежът бръкна дълбоко в джобовете си. За доказателство кой е и откъде идва, по време на първото си посещение при краля на Англия, даде на Джордж III монета. Тайната за другите Лондони бе поверена на короната и се предаваше от наследник на наследник, но от последното посещение на някой пътешественик бяха минали години. Крал Джордж само беше погледнал невръстното хлапе и с присвити очи протегна месестата си ръка, а Кел бе положил монетата в шепата му. Най-обикновен лин, досущ приличен на „сивия“ шилинг2, само дето имаше червена звезда вместо лицето на кралицата. Джордж III бе стиснал монетата в юмрук и я бе поднесъл към носа си, за да вдъхне аромата ѝ. Сетне с усмивка я бе пъхнал в джоба си и приветства Кел с добре дошъл.
От този ден нататък, при всяко следващо посещение на младежа в Лондон, кралят се оплакваше колко е отслабнала магията на монетата и го караше да я смени с друга — нова и още топла от джоба му. И всеки път Кел казваше, че това е забранено (така и беше, при това много строго) и неизменно кралят настояваше това да бъде тяхната малка тайна, а пратеникът с въздишка изваждаше ново парче метал от палтото си.
И сега взе стария лин от шепата на краля и го смени с нов, като нежно сви възлестите пръсти на Джордж върху монетата.
— Да, да — загука ѝ болният крал.
— Останете със здраве! — пожела му Кел и се обърна да си върви.
— Да, да — повтори кралят, чието внимание се зарея дотам, че изгуби връзка със света и с госта си.
В ъгъла на стаята имаше драперия и Кел дръпна тежкия плат встрани, за да разкрие белега на орнаментирания тапет. Прост кръг, разделен от черта, нарисувана с кръв преди месец. Същият знак бе поставен и на друга стена, в друга стая, в друг дворец. Играеха ролята на дръжките на противоположните страни на една и съща врата.
Кръвта на Кел, в съчетание с амулета, му позволяваше да се мести между световете. Нямаше нужда да конкретизира място, понеже където се намираше, точно там и щеше да се озове. Но за да направи врата в рамките на света, и от двете страни трябваше да има един и същ символ. Приблизителното подобие не беше достатъчно. Кел го бе научил по трудния начин.
Символът на стената все още личеше ясно след последното му посещение — нямаше значение, че ръбовете бяха съвсем леко размазани. Така или иначе се налагаше да го повтори.
Нави си ръкава и измъкна ножа, пъхнат в кания от вътрешната страна под мишницата му. Беше прекрасен инструмент, истинско творение на изкуството — нож, сребърен от върха до дръжката и с монограм с преплетени буквите К и Л.
2
Монета, кръстена на лейди Джейн Грей, р. 1537 г., която през 1553 г. става кралица на Англия и година по-късно е обезглавена. — Б.пр.