— Това е просто извинение да се пее — каза Антония. — Ако искаш истински живот, стой си у дома.
— Но тя е невероятно лека жена! — Киарета развя партитурата. — Чуйте това: „Обичам Мелиндо, но ако това ще ми коства щастието и ако удоволствието върви ръка за ръка със Зелим, тогава сбогом, Мелиндо.“ Кой говори подобни неща?
— Розана — сви рамене Лука. — Струва ми се забавна.
— Стига, Киарета, изпей го на латински, ако от това ще ти стане по-добре. — Антония извърна с досада очи към тавана. — Само дай да го чуем.
Андреа взе партитурата от ръката й и изсвири мелодията на клавесина. Тя се разнесе из портегото и след няколко такта Антония вече се поклащаше, протегнала ръце пред себе си, сякаш докосваше гърдите на любовника си.
— Мили Боже! — възкликна тя. — Малкият свещеник ли го е написал?
Тя застана до Андреа и изпя първите няколко тона. Към средата на мелодията Андреа се присъедини към нея. Лука сграбчи Киарета за лакътя и я побутна към клавесина.
— Не искаш ли да го изпееш? — попита я невярващ. — Страхотно е!
— Ами, предполагам… ще опитам — отвърна Киарета. Преди да е имала време за допълнително колебания, Андреа засвири встъплението.
— „Любов моя, ти си моята надежда и удоволствие“ — пееше тя. Гласът й отекна от пода и затанцува из златистата светлина в портегото. Спря в края на първата част и се обърна към Антония в очакване на одобрение.
Но Антония се мръщеше.
— Това не е някоя приспивна песен! Малката уличница си мисли, че никой не я слуша, затова си гука колко е привлекателна и как ще успее да покори мъжете, които си поиска.
Киарета извърна очи за подкрепа към Андреа, но той кимна.
— Страхувам се, че Антония е права.
— Опитай по този начин. — Антония запя, натъртвайки в началото на всяка фраза и завършвайки с лека въздишка. — Когато аз го правя, не звучи много добре, но трябва да е нещо подобно.
Андреа отново засвири и Киарета изимитира Антония.
— Много по-добре! — обади се Лука.
— Но все още недостатъчно. — Антония повдигна рамене и направи няколко кръга, използвайки лактите си, за да масажира страните на гърдите си и да ги избута нагоре. — Гледай ме.
— „Amato, bent u sei la mia speranza“ [25] — запя, обърната към Лука. Върховете на гърдите й изхвръкнаха напред, когато отпусна рамене и наклони глава към него. — „Tu sei mio piacer“ [26]. — Лицето й беше само на сантиметри от неговото. Тя подчертаваше всяка дума, издуваше устни напред, сякаш го предизвикваше да я целуне.
— „Ма per serbate a te costanza, non vuo turbare il mio goder“. — Извърна се настрани и направи няколко бавни завъртания, преди отново да се озове лице в лице с него. Застанала на една ръка разстояние, тя сложи ръце на кръста си и се залюля. — „Но не искам да си развалям удоволствието, като ти остана вярна“ — повтори и намигна на Лука.
— Брава! — заръкопляска той.
Андреа се присъедини към аплодисментите.
— Това наистина беше впечатляващо, Антония.
— Кара ме да си мечтая да не беше жена на братовчед ми — подхвърли Лука, сложи ръце на талията на Антония и я притисна приятелски към себе си. — Особено като се има предвид, че наблизо е една свободна спалня.
Андреа се обърна към Киарета.
— Какво не е наред?
Очите й изглеждаха огромни върху сериозното й лице.
— Не мога да го направя.
— Защо не? — полюбопитства Лука. — В „Пиета“ напъха главата на Холоферн в торба!
Докато той и Антония се смееха, Андреа не сваляше поглед от нея.
— Ти си красива и чувствена жена. Предполагам, го знаеш.
Киарета почувства как кожата й настръхва и лицето й пламва.
— Аз…
Антония и Лука престанаха да се смеят. Всички я гледаха очаквателно.
— Наистина не зная защо. Никога преди не съм го правила. В „Пиета“ никой не ме виждаше. И музиката не беше такава.
— Трябва да се научиш на актьорско майсторство — насърчи я Андреа. — Поне малко.
— Лука, помниш ли как преди няколко години онази дебелана стоеше на сцената като крава и от нас се очакваше да й повярваме, че е толкова привлекателна, та мъжете биха умрели за нея? — попита Антония. — Дали някога се е върнала във Венеция?
— Не мисля. Не и след като някой захвърли пейка по нея по време на последното действие.
— Лука, престани — простена Киарета. Беше виждала достатъчно безмилостно освиркани певици в оперите на Венеция и споменът за това отново я изпълни с колебание.
Андреа стана.
— Всички ние убедихме Киарета да го направи и не смятам за правилно да идваме тук и да й разправяме истории, които не само че няма да й помогнат, но и ще я уплашат. — Той погледна Лука и Антония в очите. — Имаме работа.