–,Et Jesum benedictum[30] — започна тя. Вдигна отпуснатото и почти безплътно тяло на Мадалена и го залюля в прегръдките си в такт с музиката. — О, Clemens, О pia, О dulcis Virgo“[31] — пееше тя. „Моята спокойна, свята, сладка сестра-девица“, мислеше си, докато сълзите пареха очите й и задавяха гърлото й.
Върху устните на Мадалена се появи лека усмивка, точно както когато сама свиреше мелодията, любимата й сред всички, които бяха изпълнявали заедно. Може би точно това се опита да каже, когато промълви нещо, но Киарета не разбра. Вивалди свиреше последните ноти, когато раменете на Мадалена натежаха.
— Върви — прошепна Киарета, докато поклащаше сестра си в такт с музиката.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Това е исторически роман, базиран отчасти върху реално съществували личности. В архивите на „Оспедале дела Пиета“ е отбелязано закупуването на „лък за Мадалена Роса“ от Антонио Вивалди и въпреки, че не бях в състояние да определя датата, бележката ми даде първата идея за сюжета на „Четирите годишни времена“. Фили ди коро са използвали само първите си имена и е твърде вероятно това да определя споменатото момиче като „червенокосата Мадалена“ по времето, когато в коро е имало повече от една филя с името Мадалена.
Киарета е име на известно сопрано в коро, но от по-късна епоха. Единият от трите елемента в книгата, в които съм проявила непоследователност, е фактът, че съм дала на Киарета ролята на Абра в „Джудита Триумфираща“ — роля, изпълнявана всъщност от девойка на име Силвия. Опитах да променя името Киарета на Силвия, но вече бях създала Силвия Плъха и нейният образ не спираше да ми се появява, докато пренаписвах съдържанието. Накрая реших, че Киарета сама ми е казала името си и така остана. За мое най-голямо удивление, по-късно научих, че в регистър на „Пиета“ се споменава как въпросната Силвия е била на около шейсет години, когато е пеела като Абра, така че името й се оказа най-малкият от проблемите ми.
Анна Джиро е действителна личност и връзката й с Вивалди е предизвикала голям скандал, макар характерът на връзката да не е бил известен. От времето, когато двамата са се срещнали в Мантуа, до смъртта на маестрото тя и сестра й Паолина са били най-честите придружители на Вивалди, но той твърдял, че Паолина не е нищо повече от негова болногледачка, а Анна — просто една от звездите в неговите опери. Според отзивите на съвременниците гласът й поставял под въпрос дали качеството на пеенето й е достатъчна гаранция за подобно внимание.
Анна и Паолина са имали свой дом във Венеция, но според анекдотите, включително един, в който се споменава писателят Карло Голдони, двете сестри в действителност живеели с Вивалди. Скандалът бил достатъчно голям, за да загуби маестрото важни поръчки, понеже поставял под въпрос порядъчността на свещеник, който, изглежда, имал сексуални взаимоотношения с едната или дори с двете сестри. Постарала съм се да не допускам намеци за подобна възможност, защото ако Вивалди все пак е спазвал положената клетва за въздържание, да се намекне, че се е държал непристойно, би било ужасно спрямо човек, който вече няма как да се защити.
Другата важна Анна, Анна Мария дела Пиета, също е действителна личност, приблизително на същата възраст като Киарета и Мадалена. Изоставена като дете, тя е в „Пиета“ през целия си живот, доживявайки до осемдесет години. Служила е като главна цигуларка от 1720 до 1737 година и Вивалди е композирал трийсет и седем концерта за нея. Един обожател е написал стихотворение, в което възхвалява уменията й да свири на клавесин, цигулка, чело, виола, виола д’аморе, лютня, теорбо и мандолина. За свиренето й на цигулка твърди:
Умната Анна Мария,
истинско въплъщение на
доброта и красота
…свири на цигулката така,
че изпраща всеки, който я чуе
в рая, ако е вярно, че и там
ангелите свирят така.
Вторият път, в който съм се отклонила от фактите, е когато съм нагласявала датите от живота на Анна Мария така, че да съответстват на историята в книгата. Тя е родена през 1694 година, две години след Мадалена, но понеже чувствах, че историята й заслужава да бъде част от тази книга, изместих възрастта й напред и я направих малко по-голяма от Мадалена, за да е по-голямата й наставница, когато Мадалена пристига в „Пиета“.
Третият момент, когато леко съм се отклонила от фактите, е с изместването датата на представлението на „Истината на изпитание“ („La verita in Cimento“) от есента на 1720 година, когато е истинската й премиера, към есента на 1719 г. Направих го, за да пасне на хронологията на раждането на децата на Киарета и премиерата на „Четирите годишни времена“ през 1726 г. До момента никой не е успял да определи за коя опера е написал Вивалди арията,Di due rai languir costante“, но тъй като е било практика да се преработва даден материал от една опера, за да подхожда на певците, не видях проблем да я използвам тук.