От мига, в който Анна Мария засвири, нещо в Мадалена започна да се предава. Настани се на стар стол и дори когато нямаше накъде повече да поддаде под тежестта й, продължаваше да има усещането, че потъва — толкова дълбоко, та би могла да се сгъне, докато стане съвсем малка и се превърне в миниатюрен пакет от перфектно задоволство. Стаята се изпълни със звуци, проблясващи като полиран месинг, разтапяха се като карамел в устата и караха косъмчетата на ръцете й да настръхват.
Анна Мария спря.
— По-добре си затвори устата, иначе ще ти потекат лигите.
Мадалена се стресна и изправи гръб.
— Посвири още — изрече тихо, почти шепнешком.
Анна Мария отново засвири. Мадалена си помисли, че може да чуе как всеки косъм от лъка докосва струните. Музиката се извиваше, флиртуваше с въздуха, въртеше се като снежинки в тесен пасаж.
— Тази харесва ли ти? — попита я Анна Мария. — Просто си я измислям. — Погледна към приятелката си. — Устата ти пак е отворена.
Мадалена изгледа втренчено Анна Мария, преди да осъзнае казаното от нея, после затвори уста и прехапа устни, за да не се отвори отново. Накрая рече:
— Повече не искам да свиря на лютня.
Анна Мария сви рамене.
— Харесвам всички инструменти еднакво. — Подаде й цигулката. — Сложи я под брадичката си. Не, не така, отдръпни си леко бузата. — Сви пръстите на Мадалена около грифа на инструмента и ги постави на определени места. — Дръж ги тук — каза, — и просто прокарай лъка по струните.
Мадалена трепна при резкия звук, който излезе изпод пръстите й.
— Не стискай лъка толкова и дръж китката права.
Мадалена отпусна захвата и се опита да дръпне лъка със същата деликатност, с която привършваше последните бодове на някоя яка. Резултатът беше твърде далече от тоновете, които можеше да възпроизвежда Анна Мария, богати ноти, напомнящи за лъч светлина по повърхността на вода, ябълков цвят, смях. В ръцете на Мадалена цигулката звучеше като скърцаща ръждясала панта, но не я беше грижа.
Отвори очи и видя, че Анна Мария я гледа втренчено.
— На теб наистина ти харесва — отбеляза Анна Мария. — Мисля, че ти харесва повече, отколкото на мен.
Мадалена не знаеше какво да отговори. Не смееше да погледне към приятелката си от страх да не издаде нещо, преди дори да е разбрала какво. Сведе очи към ръцете си. Ноктите й бяха грапави, върховете на пръстите й — покрити с мазоли, но през последната година пръстите й се бяха източили дълги и тънки. Може би бяха създадени за това. Мадалена затвори очи. Главата й се изпълни с музика, копнееща да бъде изсвирена.
— Sicut erat in principio, et nunc, et simper, et in saecula saeculorum.[8]
Гласът на свещеника отекна в църквата „Сан Себастиано“, но Мадалена и Киарета почти не го слушаха. Застанали в края на групичката момичета, доведени тук да чуят литургията, двете отметнаха глави толкова назад, че когато се опитаха да се присъединят към общия хор, произнасящ „Амин“, мускулите на вратовете им изпъкнаха и устите им жадно се отвориха да си поемат въздух.
— Гледай! — прошепна Киарета на Мадалена и посочи към тавана. — Почти виждам какво има под ризата на онзи мъж.
— Мръднете. — Придружителката на момичетата леко побутна сестрите по гърбовете.
По изключение тонът й не беше остър, защото в края на краищата фреските на Веронезе по тавана на църквата, изобразяващи историята на Великден, бяха онова, заради което на момичетата им беше разрешено да напуснат „Пиета“.
— Меа culpa, mea culpa, mea maxima culpa.[9]Мадалена и Киарета се присъединиха към останалите момичета, които се удряха в гърдите в знак на покаяние за греховете си, докато вървяха към олтара.
Киарета отново вдигна поглед към тавана и от устните й неволно се откъсна хленч. Мадалена посегна да хване ръката й, докато двете гледаха към двата коня — единият бял, другият черен — които от мястото, на което момичетата се намираха, изглеждаха така, сякаш галопират от покрива право към тях. Жените от фреската гледаха с уплашени очи от балкона на дворец, а три мъжки фигури се напрягаха да удържат зверовете с подивели погледи, за да не допуснат животните да сгазят всички в църквата, ако случайно се откъснат от мазилката и се сгромолясат върху пода. Сцената над главите им се въртеше заплашително и Мадалена сведе поглед надолу. Киарета продължи да гледа изключително напрегнато и се наложи да се вкопчи в сестра си, за да не загуби равновесие. Изкискаха се, когато Киарета се спъна и изимитираха олюляването й, докато придружителката не им изсъска да престанат. Стиснали ръце, двете си наложиха да се съсредоточат в литургията.
8
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин! (лат.) — Бел. прев.