Лодкарят ги остави пред „Пиета“, когато останалите момичета вече бяха получили храна и бяха отпратени в отделенията им да си починат. Гелтруда и двете сестри бяха посрещнати на входа от жена с пепеливо лице, която се прекръсти, щом ги видя.
— Чухме, че били убити шестима — съобщи жената и от гърдите й се откъсна ридание на облекчение. Пак се прекръсти. — Ave Maria, gratia plena, Dominus tecum[10] — занарежда тихо, докато ги водеше към кабинета на приората.
Приората се втурна към тях, броеницата й падна на пода.
— Какво стана? — обърна се тя към Гелтруда.
Нито Мадалена, нито Киарета си спомняха придружителката им да е била толкова смела, колкото се изкарваше в историята, която поднесе. Може би, помислиха си и двете, просто не бяха забелязали колко самоотвержено ги е защитавала.
— Ами ти — погледна приората към Мадалена, — страх ли те беше?
Образите изпълниха съзнанието на Мадалена. Копитата на конете от тавана на църквата кънтяха над главата й, хората се натискаха от всички страни, блъскаха се с изкривени лица, в канала се лееше кръв. Тя потръпна и когато приората обгърна рамене й с ръка, заплака.
Киарета оглеждаше стаята, огромния килим с неговите пурпурни, сини и златисти шарки; зелените завеси от кадифе на прозорците, прихванати със златисти въжета с дебели пискюли накрая. В камината пламтеше огън и сиянието му озаряваше скъпата кожа на креслата пред него.
— А ти? — попита я приората за втори път. — И ти ли се уплаши?
Киарета се изненада от въпроса.
— Малко ме беше страх — отвърна, — но не през цялото време.
Приората се усмихна.
— Бог е бдял над вас.
Киарета бе имала предвид нещо друго.
„Бях навън, помисли си тя. Видях патиците, хората, изрисувани по таваните, возих се по Канале Гранде, и то не в кабина, а в открита лодка. И пях с хората в лодката. През по-голямата част от времето не ме беше страх, бях щастлива.“
Пое дълбоко дъх, сякаш да обясни, но сетне съгледа мрачните физиономии на Гелтруда и приората и реши, че няма да я разберат.
— Да — кимна в знак на съгласие. — Бог, а също и Светата Дева.
ВТОРА ЧАСТ
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Силвия Плъха бе прекарала детството в дъвчене на долната си устна, в резултат на което предните й зъби бяха изхвръкнали напред и сега почиваха спокойно единствено когато се намираха извън устата. Това, в съчетание с кръглите кафяви очи и скучната кестенява коса, придаваха на учителката на Мадалена по цигулка вид на гризач — отдавна спечелен неласкав прякор.
Силвия се луташе из стаята за уроци по цигулка, като се усмихваше превзето, докато вършеше едно-друго, за да спечели одобрението на Лучана, маестра дал виолино. Лучана правеше безцеремонни забележки на висок глас за другите ученички, а Силвия се подсмихваше самодоволно, докато другите момичета извръщаха глави с отвращение.
Предпочитанията на Лучана към Силвия нямаха нищо общо с таланта й — дори за нова ученичка като Мадалена беше очевидно, че способностите на Силвия бяха посредствени. Въпреки това за затворения свят на „Пиета“ беше от жизненоважно значение да се съобразяваш с околните, макар за Лучана това да означаваше останалите да се съобразяват с нея.
Анна Мария беше упражнявала Мадалена няколко месеца, преди да помоли Лучана да я прослуша. Дори маестрата трябваше да признае, че Мадалена вече е по-добра от някои от новопостъпилите при нея инициате, но беше раздразнена, задето Анна Мария е узурпирала правата й, започвайки подготовката на Мадалена на своя глава. По правило Лучана изразяваше яростта си, като изливаше вълни от критики върху главата на провинилото се момиче, докато бедното създание не избухнеше в плач, но Анна Мария изглеждаше имунизирана срещу подобна тактика.
— Чух я да разправя, че съм започнала да ставам прекалено известна, за да ми донесе това нещо добро — прошепна една сутрин Анна Мария на Мадалена. — Не е ли чудесно?
Единственото редовно наказание, на което Лучана подлагаше Анна Мария, бе заради нейната гордост.
— Мислиш ли, че Светата Дева одобрява, когато едно момиче не спира да се хвали? — беше я попитала веднъж Лучана, на което Анна Мария бе отвърнала:
10
Радвай се, благодатна Марио! Господ е с тебе, благословена си ти между жените… (лат.). — Бел. прев.