Аз ли го накарах да го направи?
Вивалди продължаваше да разговаря с краля, но сега бе обърнат с гръб към балкона и тя вече не виждаше лицето му.
Хорът беше излязъл и Мадалена се отмести от перилата, за да заеме мястото си. Опита да се отпусне в хода на музиката, но наближаващото соло се мержелееше пред нея и я накара да навлезе няколко такта по-рано, което накара Пелегрина да се намръщи и да й се изплези, когато цигулките замлъкнаха.
И тогава моментът настъпи. Всичките й страхове бяха напразни. Ръката й като хипнотизирана погали лъка, докосна струните и въпреки че третата цигулка вероятно щеше да остане незабелязана от публиката, тя свиреше адажиото, което Вивалди бе написал за нея така, сякаш в него се съдържаше цялата божа на човечеството. После с останалите навлезе във финалния радостен момент — защото скръбта можеше да бъде отхвърлена, понеже в крайна сметка животът бе толкова хубав.
И наистина беше хубав. Тя хвана ръката на Киарета и силно я стисна, докато двете слизаха от балкона.
Филите бръмчаха от радостно оживление, когато приората ги поведе по тесния коридор през отворената врата, свързваща парлаториото и манастира.
— Ще се срещна с крал! — прошепна невярващо на себе си Киарета.
От страната на решетката, където щяха да седят момичетата, имаше редица пейки, а от другата, върху столове край огъня, седяха кралят и антуражът му. Хорът се забави, докато наблюдаваше как Негово Величество става да поздрави приората при решетката.
— Какъв странен обичай — отбеляза той и махна с ръка към бариерата от ковано желязо. — Можем да ги виждаме, но не и да се движим сред тях?
— Не, Ваше Величество — отвърна тя. — Не и в момента. Такива са ни обичаите. Но ако желаете нещо по-интимно, разполагаме с малка зала за частни концерти и съм сигурна, че можем да уредим един за вас.
Вивалди влезе в парлаториото от страната на посетителите. Кралят се извърна към него и го аплодира.
— Браво! Репутацията на „Пиета“ със сигурност е напълно заслужена. Истинско угощение за ушите и очите — добави и погледна обратно към филите.
Тонът на краля беше скован и бе невъзможно да се определи дали наистина е харесал музиката, но нямаше значение. Той си оставаше крал и стоеше достатъчно близо да бъде докоснат. Вивалди покани първо певиците, а после и оркестъра да приближат до решетката. Кралят протегна ръка и широко махна, очите му последователно обходиха лицата на момичетата.
— Брависиме — каза той. — Мисля, че това е думата, която използвате?
Вивалди кимна и погледна към изпълнителките. За момент очите му се спряха върху Мадалена и й кимна едва забележимо, преди пак да се обърне към краля. Тя извърна поглед встрани, но Киарета, застанала зад сестра си, я докосна по рамото, за да й покаже, че е забелязала краткия жест.
Прибързаното уверение на приората, че кралят би могъл да се порадва на частен концерт, се оказа истинска дилема за Нобили Уомини Депутати, които бяха уредили филите да изпълняват репертоара си на парти в дома на потенциален нов спонсор в същата вечер, когато кралят беше свободен. Дания беше далече и кралят не беше споменал нищо за заплащане, затова Конгрегационе единодушно решиха, че е неблагоразумно да променят плана.
Но за да представят ситуацията възможно най-изгодно, Нобили Уомини Депутати осведомиха краля, че той ще има удоволствието да чуе специално изпълнение на голямото чудо на „Пиета“, Анна Мария заедно с известните сестри Мадалена и Киарета, които на шестнайсет и тринайсет години вече бяха новоизгряващи звезди. Една от най-великите музикантки на своето време, маестра Лучана, макар и излязла в пенсия, също щяла да участва в концерта в негова чест. Киарета щеше да изпълнява всички вокали, Мадалена щеше да свири на цигулка, а Анна Мария — на всички други нужни за целта инструменти. Разполагаха с три дни да се подготвят.
Бе съставен списък с творбите на Гаспарини, които бяха достатъчно познати на Лучана и не изискваха нещо повече от бърз преговор в покоите й. Мадалена, Киарета и Анна Мария бяха освободени от всякаква друга работа, дори от молитвите в църквата, за да се упражняват.
Когато видя програмата, Вивалди не беше на себе си.
— Каква полза ще имам аз, ако кралят чуе музиката на Гаспарини?
— Музиката е хубава, макар да не е ваша — обясни Мадалена, — а при такива кратки срокове този избор е разбираем.
— Разбираем? — изсумтя Вивалди. — Не е в това работата. Един хубав концерт няма да ми плати наема. — Той захвърли няколко партитури към креденцата в стаята за упражнения. Листата се разпиляха по пода и Вивалди зарови пръсти в косата си. — Аааах! In te, Domine, speravi, non confudar in aeternum[15] — замърмори под носа си, като се наведе и засъбира пръснатите нотни страници.