По-малко от година след като с Киарета бяха изпълнили „Laudate Pueri“, тя бе издигната в сото маестра дал виолино и сега поделяше тези задължения с Анна Мария. Намираха се хора, които да повдигат вежди при бързото й издигане, но въпросът скоро беше забравен, понеже за компенсация Вивалди насочи вниманието си към всички останали и не написа нищо за Мадалена в продължение на няколко месеца. За сметка на това създаде нови творби за флажолети, мандолини, лютни, виоли и чело, а и за всички видове гласове.
В качеството си на сото маестра, Мадалена завинаги напусна плетачницата за дантели. След като я освободиха от тази работа й се отвори доста свободно време, но фактът, че Вивалди бавеше написването на нова творба за нея й носеше облекчение, защото новото й работно разписание беше смазващо. Сега отговорностите й включваха наблюдаването на уроците на инициате и даването на инструкции на две напреднали частни ученички. В допълнение към това всички сото маестри трябваше да проверяват дали музиката е преписана правилно и навреме, да поддържат инструментите, да присъстват на прослушвания, да репетират с хора и да дирижират в отсъствие на маестрото.
И тогава, точно когато първите листа започнаха да се сбръчкват и да покафеняват по краищата, а дърветата се покриха с цял пласт летен прах, преписвачките получиха музиката на една „Salve Regina“. Мадалена първа я видя. В левия ъгъл над заглавието Вивалди беше написал две имена: „Мадалена Роса — цигулка, и Киарета — сопрано.“
Мадалена прокара пръсти по всяка от страниците, сякаш докосваше нещо свещено. В началото на третото действие спря. Над първото петолиние Вивалди беше написал една-единствена дума. „Танц“.
Неговата „Salve Regina“ заяви дързостта си след няколко седмици, когато първите ноти се разнесоха из църквата. През първото действие оркестърът мълчеше. Мадалена свиреше нежна и леко лееща се мелодия, преди Киарета да се включи, после я повтори в по-висока октава. Споделяха музиката така, сякаш пиеха от една и съща чаша, забавяха накрая с неохотата на човек, който знае, че времето за подобна сладост е почти свършило и чашата няма да бъде напълнена повторно.
След кратко оркестрово въведение, Киарета започна втората част.
— „Ad te, ad te clemamus, exsules filii Hevae“ — пееше тя. — „Към теб се обръщаме с викове, ние, децата на Ева в изгнание.“
Къде на шега, къде наистина по време на репетициите беше обвинила Вивалди, че я тормози, като я кара да пее едновременно за всички деца изгнаници. Вивалди бе доволен.
— Разбираш чудесно. Ти си тази, която изисква настойчиво. Трябва да го направиш с гласа си.
Плавните срички, стегнатите мелодически украшения, изтегленото вокализиране, разтапящо се в каскади от звуци, бяха изтощаващи и Киарета направи знак на Мадалена да я остави да си поеме няколко глътки въздух, когато завърши.
После кимна и настъпи моментът за танца.
Мадалена беше водила репетициите на хора за,Salve Regina“ и още първия ден бе казала на момичетата да оставят инструментите настрана. Раздаде им партитурите и ги накара да изтананикат своите партии. Гласовете им бяха изтънели от притеснение и темпото се забави, докато и последната не се отказа и не млъкна.
— Опитайте се да поклащате глава напред-назад — посъветва ги. — А сега се поклащайте наляво-надясно. — издърпа стол между две от момичетата, обгърна раменете им с ръка и започна да ги поклаща в такт с мелодията. — Ла, ла, ла, ла — сега продължавайте да се движите, но се опитвайте и да пеете — рече и филите запяха, блъскайки взаимно раменете си, докато не избухнаха в смях.
— Добре — кимна Мадалена. — Сега отново вземете инструментите.
По време на представлението устите на филите бяха разтеглени от усмивки до краен предел. Челистките и виолончелистките поклащаха глави, докато дърпаха струните, а останалите момичета се полюшваха напред-назад в такт с живия ритъм. Сетне музиката пак стана сериозна. В последната част цигулките подхванаха хриптяща мелодия, подобно на приспивна песен, изпълнявана от овчарски гайди. Накрая всички замлъкнаха, с изключение на цигулката на Мадалена на фона на едно теорбо.
— „Et Jesum benedictum[19] — започна Киарета и обгърна ръце около себе си, докато се разтапяше в красотата на простата мелодия. — О Clemens, О pia, О dulcis Virgo Maria“ [20].
Най-искрената песен, изразяваща любов към Светата Дева, изпълни църквата, макар да не звучеше по-силно от шепот. Накрая музиката просто се изпари.
Киарета почувства как по гърба й се плъзгат капчици пот и отвори очи. Избледняващата последна нота от всяка композиция винаги поглъщаше част от въздуха в църквата, създавайки за момент вакуум, преди музиката напълно да затихне и обикновеният свят да се съвземе. Но този път тази липса на звук отсъстваше. Не се разнесе шум от пристъпване от крак на крак, покашляне или тихо разменени думи на одобрение в това място, където аплодисментите не бяха позволени. Надникна през решетката и видя, че публиката е на крака и ръкопляска.