— Казах „истинският ти живот“. Има толкова много неща освен музиката, които харесваш. Няма ли да е хубаво да можеш свободно да се придвижваш из града? Да бъдеш господарката на дома, със собствено огромно легло и частни покои? Да имаш красиви деца и да ги гледаш как растат?
Киарета бе наясно, че искаше точно това.
И така, двете бяха стигнали до съгласие. Киарета щеше да се срещне с Клаудио без предразсъдъци, и ако той й харесаше, щеше да се омъжи за него.
Сега единственото, което й оставаше, бе да чака.
Камбаната иззвъня. Сестрите се прекръстиха и започнаха да се молят. Преди да е отекнал и последния звън, едно момиче излезе от кабинета на приората и дойде да повика Киарета.
— Приората ти разрешава да пропуснеш обедната молитва — рече то. — Имаш посетители.
Киарета се обърна към Мадалена, която протегна ръце да я прегърне. След миг Мадалена се отдръпна и погледна сестра си.
— Върви! — рече й.
Киарета се изчерви от вълнение, но очите й се стрелкаха встрани от страх и тя не помръдна от мястото си.
— Върви! — повтори Мадалена. Докосна устни с пръсти и ги положи върху бузата на Киарета. — Накарай го да те обича така силно, както те обичам аз.
Беше го виждала няколко пъти, но единственото, което си спомняше за Клаудио, бе, че е с кестенявата коса и среден на ръст. В кабинета на приората завари енергичен мъж с широко лице, наближаващ трийсетте и с кожа, така гладко избръсната, че блестеше зачервена. Веждите му бяха гъсти, но добре оформени, зъбите — бели и здрави. Очите му имаха тъмнокафявия цвят на орехово дърво, леко подпухнали отдолу, което добавяше допълнително топлина към погледа му. Добри очи, прецени тя, а линийките в ъгълчетата им подсказваха, че често намира за какво да се усмихне.
Има нежен глас, реши, щом Клаудио проговори. Нямаше да е зле да чува този глас всеки ден. Но дори и да не беше толкова привлекателен, срещата не бе просто с мъжа Клаудио, а със света, който той представляваше — живот извън „Пиета“. Онова, което най-много й харесваше в пеенето, бе възможността да се обръща към хората, населяващи света под балкона на църквата, и Клаудио я беше чул.
Зад гърба си усещаше присъствието на картината с момичетата на дока. Този път тя не бе неувереното момиче, качващо се на гондолата. Тя беше онази, която художникът не бе нарисувал, онази, която се бе изплъзнала от погледа на придружителките и вече се спускаше надолу по кея, за да види какво можеше да й предложи животът. И така, когато на следващия ден приората изпрати да я попитат дали има отговор за Клаудио Морозини, Киарета със съвсем слабо колебание се съгласи да се омъжи за него.
„Нека животът да започне — помисли си. Нека сложа началото на своята собствена картина.“
През следващите няколко седмици Киарета нямаше никакъв контакт с Клаудио. Приората само я уведоми, че са започнати преговори, а те не я засягаха, и докато не приключат, няма да бъде обявен годеж. С всеки изминал ден Киарета се притесняваше все повече и повече и когато най-сетне я повикаха, тръгна към кабинета на приората, обхваната от изключително силно напрежение. Когато стигна до врата, вече се обливаше в сълзи.
Върху пода видя голям дървен сандък. Отстрани и отгоре се виждаше позлатеният герб на семейство Морозини.
— Това е дар за теб — изрече приората. — Годежен дар.
Киарета закри устата си с длани.
— Това означава ли…
— Да.
Киарета се строполи върху един стол.
— Virgo Dei genitrix[21] — рече и се прекръсти.
Приората стори същото, после склони глава и се присъедини към молитвите й. Когато свършиха, Киарета отвори очи и погледна приората.
— Ще се омъжвам — изрече на глас мисълта, за да чуе как звучи.
Приората се усмихна.
— Преговорите наистина се проточиха доста дълго и Клаудио много се притесни да не си помислиш, че не е бил искрен с теб, но сега имам разрешението му да ти обясня. Условията за твоето напускане на „Пиета“ бяха най-малката трудност, въпреки че Конгрегационе ще получат много пари, уверявам те. Но Клаудио е член на едно от благородните семейства и брак, засягащ всеки един от тях, не може да се състои, докато годежът не се регистрира при Авогадори ди Комун. Ако булката и младоженецът не произлизат от благородни семейства, регистрацията рядко се осъществява.
— Искате да кажете, че можеше нищо да не стане? Защо не ми обяснихте още в началото? — Киарета почувства как кръвта нахлува в страните й. — Беше… — „Мъчение“, помисли си, но овладя гнева си.