— Не причинявайте болка на момчето ми — боботеше тя с цигара в уста. — Той ще се нуждае от цялата помощ, която може да получи, когато аз започна работа над него през следващата седмица.
— Катлийн — отвърна Брад, наблягайки на всяка сричка. — Ще направя най-доброто, на което съм способен.
— Добре де. Зная, че ще го направиш, Брад. — Тя смачка цигарата и веднага запали друга. — Никога не съм имала деца, но мисля, че Роджър и Уили един вид запълват тази празнина.
— А-ха — измърмори Брад, вече без да я чува. Не го допускаха да работи с 3070 или с периферните му устройства. Всичко, което можеше да стори, бе да наблюдава, докато техниците и програмистите си вършеха работата. Когато и третата проверка приключи успешно, той напусна компютърната зала, взе асансьора и се качи три етажа по-горе до стаята на Роджър.
На вратата поспря, да си поеме за момент дъх, и я отвори с усмивка.
— Почти си готов за включване, приятелю. Как се чувстваш?
Очите на насекомо се извърнаха към него.
— Не зная какво трябва да чувствам — прозвуча равният глас на Роджър. — Това, което усещам е предимно страх.
— О, няма от какво да се страхуваш. Днес трябва да проверим само медиацията.
Крилата на прилеп потрепнаха и смениха положението си.
— Това ще ме убие ли? — попита влудяващо монотонният глас.
— О, овладей се, Роджър! — внезапно се ядоса Брад.
— Само питам — трепна гласът.
— Това е глупав въпрос! Виж, зная как се чувстваш…
— Съмнявам се.
Брад се спря, изучавайки безизразното лице на Роджър. След малко отвърна:
— Нека пак да ти обясня. Целта на това, което ще направя, е не да те убие, а да те съхрани жив. Сигурно те притеснява случилото се с Уили. С тебе няма да стане така. Ти ще се справиш с всичко тук и, което е по-важно — на Марс.
— За мен е важно тук.
— О, за Бога. Когато цялата система влезе в действие, ще виждаш и ще чуваш онова, което ти е необходимо, разбра ли? Или, което искаш. Ще можеш до голяма степен волево да управляваш възприятията си. Ще можеш…
— Но аз не мога даже да си затворя очите, Брад.
— Ще ги затвориш. Ще можеш да използваш всичките си способности. Но няма да успееш, преди да сме включили компютъра към теб. След това информацията ще се филтрира, ще се отстраняват ненужните сигнали, така че няма да има какво да те обърква. Това уби Уили: объркването.
Настъпи пауза, докато мозъкът зад гротескното лице размишляваше. Накрая Роджър каза:
— Изглеждаш кофти, Брад.
— Съжалявам. Всъщност не се чувствам много добре.
— Сигурен ли си, че ще се справиш с всичко?
— Сигурен съм. Хей, Роджър, накъде биеш? Искаш да се откажем от всичко ли?
— Не.
— Добре, какво тогава?
— Ех, ако знаех, Брад. Хайде, давай.
По това време ние бяхме готови; „зелената светлина“ вече от няколко минути беше включена. Брад сви рамене и мрачно нареди на дежурната сестра:
— Давай да започваме.
Изминаха десет часа, през които медиаторните схеми бяха включвани, тествани и настройвани една по една, преди Роджър да изпробва новите си сетива чрез теста на Роршах6 и цветните кръгове на Максуел. Денят се изниза много бързо. Роджър не можеше още да свикне с усещането си за време. То вече не се управляваше от биологичния му часовник, а от електронните елементи; те забавяха усещането му за време, когато не се намираше в стресова ситуация, и го ускоряваха, когато беше необходимо.
— По-бавно — молеше се той, докато наблюдаваше сестрите, които фучаха като куршуми около него. Но когато Брад, замаян от умора, събори една кутия с мастило и моливи, Роджър дълго гледа как те бавно падаха надолу. Без затруднение хвана двете шишета с мастило, както и кутията, преди още да са докоснали пода.
По-късно, когато размишляваше върху това, осъзна, че е уловил само нещата, които можеха да се разсипят или да се счупят. Беше оставил моливите да паднат свободно. За част от секундата беше избрал кои от нещата да улови и кои да остави да паднат.
Брад беше страшно доволен.
— Справяш се великолепно, момче — каза му, държейки се за ръба на леглото. — Сега отивам да поспя, но ще се върна, за да те видя утре след хирургичната операция.
— Операция? Каква операция?
— О, само една дребна намеса. Нищо в сравнение с това, което вече си преживял, вярвай ми! Отсега нататък — продължи той, готов да тръгне, — ще си като новороден; от теб се иска само да растеш. Упражнявай се. Научи се да използваш това, което имаш. Трудните времена отминаха. Успяваш ли вече да изключиш зрението, когато поискаш?
6
Тест на Роршах — тест за анализ на личността чрез оценка на асоциациите, възникващи при разглеждане на стандартна серия абстрактни изображения. Бел. прев.