И тъй, Карнехан отбира от неговите хора един отряд, като назначава двама от армията да обучават и в края на втората седмица воините действаха като отлични новобранци. А гой поема с Вожда към една голяма долина на върха на планината и хората на Вожда щурмуваха едно село и го превзеха; три „Мартини“ от нашите стреляха в противника. Така завзехме и това село и аз подавам на Вожда парче от дрехата си и казвам: „Разполагайте дорде дойда!“27, което беше библейско. Да не забравя — когато бяхме с армията вече на осемстотин крачки, пускам един куршум малко встрани от него, в снега — и всички падат по очи. След това изпращам писмо до Дрейвът във всички посоки — по суша и по вода…
С риск да прекъсна нишката, аз се намесих:
— Как си написал писмо там горе?
— Писмото?… О… писмото… Моля те, гледай ме в очите! Това беше възлово писмо… Беше ни го показал един сляп просяк от Пенджаб.
Спомних си, че веднъж в редакцията беше идвал някакъв слепец с едно чворесто клонче и парче канап, което навиваше на клончето по някакъв свой шифър. След няколко часа, дори дни, можеше да повтори изречението, които беше навил. Беше свел азбуката до единадесет елементарни звука и се опита да ме научи на своето писмо, но не успя.
— Изпратих писмото на Дрейвът — продължи Карнехан — и му казах да се връща, защото Кралството се разрастваше прекалено бързо, за да мога да се оправям сам и след това поех към първата долина да огледам как работят жреците. Селото, което бяхме превзели с Вожда, нарекохме Башкай, а първото превзето село — Ер Хеб. Жреците в Ер Хеб се справяха отлично, но имаше доста случаи около земята, с които не можеха да се оправят сами; освен това през нощта няколко души от едно друго село бяха обстрелвали Ер Хеб със стрели. Тръгнах веднага да намеря това село и стрелях в него четири пъти от хиляда крачки. Това бяха последните ми патрони — очаквах Дрейвът, който не беше се появявал два-три месеца и държах хората съвсем изкъсо.
Една сутрин долината се огласи от роговете и барабаните на самия дявол и гледам — Дан Дрейвът марширува надолу по хълма пред своята армия, а след него една свита от стотици мъже и което беше най-забавното — на главата си имаше голяма златна корона.
— Боже мой, Карнехан — извика Дрейвът. — Това е нещо страхотно! Ние владеем цялата страна, доколкото си струва да я владее човек! Аз съм синът на Александър от царица Семирамида28, а ти си по-малкият ми брат и също си Бог! Това е най-великото нещо, на което сме били свидетели! Шест седмици воювам и се придвижвам с армията и всяко едно селце на петдесет мили оттук ликува! И най-важното — открих ключа за цялата работа — сам ще видиш — и съм донесъл една корона и за теб. Казах им да направят две в областта Шу — където златото лежи в скалите като тлъстината в овнешкото. Злато, което гледах с очите си и тюркоази, които се къртеха под краката ми по урвите; а в речните пясъци има гранат; ето и един къс кехлибар, който ми донесе някакъв човек. Свикай всички жреци и тук — на това място — приеми короната си!
Един от хората му разтваря черна космата торба и аз измъквам короната. Беше твърде малка и доста тежка, но я носех за престиж. Беше ковано злато — цели пет фунта — като обръч на топ.
— Пичи — каза Дрейвът. — не искаме да воюваме повече. Номерът е в Братството29, така че трябва да ми помогнеш! — и той изкара напред същия онзи Вожд, когото бях оставил в Башкай. По-късно го нарекохме Били Фиш, защото напълно приличаше на Били Фиш, който едно време караше голямата цистерна в Мак.
— Ръкува се с него — каза Дрейвът.
Аз се ръкувах и едва не подскочих, защото Били Фиш ми направи Знака30. Не казах нищо, само го пробвах със Знака на Калфите31. Той отвърна съвсем точно и аз опитах със Знака на Майсторите, но не получих отговор.
— От Калфите е — казах аз на Дрейвът. — Знае ли паролата?
— Знае я — отвърна Дрейвът. — И всички жреци я знаят. Това е чудо! Вождовете и жреците могат да се организират в Ложа на Калфите почти като нас и са издълбали знаците в скалите, но не познават третата степен и са дошли да ги посветим. Става дума за „Целебната истина“. През тия години успях да разбера, че афганистанците са запознати с Втората степен, но това е невероятно! Аз съм Бог и Велик Магистър на Братството и ще открия Ложа Трета степен и ще издигаме първосвещениците и старейшините на селата според заслугите им!
28
Твърдението на героя изглежда абсурдно, тъй като знаменитият пълководец Александър Велики (356–323 пр.н.е.) е живял пет века след легендарната асирийска царица, основателка на Вавилон (9 в. пр.н.е.). Трябва обаче да се отбележи, че според съвременните изследователи войската на Александър по време на похода в Индия вероятно е минала през Кафиристан, така че споменаването му в новелата има някакво основание. И до днес в Кафиристан битуват предания за похода на Александър.
29
Тук и по-надолу — масонско братство, религиозно-философско общество на франк-масони (свободни зидари), възникнало през 18 век в Англия като тайна организация с мистични обряди. Темата за масонството постоянно присъства в творчеството на Киплинг, тъй като писателят, приет в масонска ложа още през 1885 година, до края на живота си остава убеден член на това общество. Споменаваното в новелата познаване на масонските ритуали от кафиристанците е чиста измислица.
30
Знакът — особено ръкостискане, включващо таен масонски знак, по което членовете на братството се разпознават.
31
Английските масони различават три степени: ученик (app-rentice), калфа (felow), и майстор (master) и при всяка степен има различно тайно ръкостискане.