След това станах порядъчен и се върнах в една редакция, където нямаше никакви крале и никакви инциденти, освен инцидентната работа по вестника. Редакцията на един вестник изглежда привлича всевъзможен род личности, в ущърб на дисциплината. Дами от мисията Зенана5 пристигат и молят редактора да зареже всичките си задължения, за да опише християнската томбола с благотворителна цел в съвършено недостъпно село; полковници, ощетявани цял живот в кариерата си, сядат и излагат с подробности основните си тези за рубрики от по десет, дванайсет и двайсет и четири уводни статии относно начина, по който трябва да се извършва повишаването в звание; изтикани от сцената театрални компании се трупат, за да обяснят, че не могат да си платят за рекламите, но като се върнат от Нова Зеландия или Таити ще го сторят с лихвите; изобретатели на вентилационни съоръжения, сцепки за вагони и неогъваеми саби идват със спесификации в джобовете и с часове свободно време на разположение; представители на чайни компании влизат и разработват в детайли проспектите си със служебните си писалки; секретарки на танцувални дружества упорито настояват да се отрази по-пълно блясъка на успеха от последния им бал; ексцентрични дами нахълтват шумно и заявяват: „Моля, искам незабавно да ми отпечатате сто визитни картички!“, което за тях явно е част от задълженията на редактора; и всеки съмнителен тип, чийто крак е стъпвал на Великия Хоботен Път6, се чувства длъжен да пита за работа като коректор. И през цялото време телефонът звъни лудо, и на континента убиват крале, и империите казват: „Следващите сте вие!“, и мистър Гладстон7 сипе огън и жупел срещу британските колонии, и малките черни вестникарчета жужат: „Ка-а-пи чай — ха — ке“ /искат вестници/ като уморени пчели, и повечето от броевете излизат с бели полета като щита на Мордрът.8
Но това е забавната половина от годината. Има други шест месеца, през които не се отбива никой, и термометърът пълзи сантиметър по сантиметър до върха на скалата, и в стаите помрачнява така, че едва може да се чете, и печатарските машини се нажежават до червено, и никой не пише нищо, освен за някой банкет в Стейшънз Хил или текстове за некролози. Тогава телефонът се превръща в звънящ призрак, защото ти съобщава за внезапната смърт на мъже и жени, с които си бил близък, и лепкавата жега те обгръща като саван, и сядаш, и пишеш: „От областта Куда Джанта Кан се съобщава за известно повишаване на заболеваемостта. Епидемията има чисто спорадичен характер и благодарение на енергичните мерки от страна на местните власти, причините са почти ликвидирани. При все това, с дълбоко прискърбие съобщаваме за скръбта на…“ и т.н., и т.н.
След това епидемията наистина избухва и колкото по-малко дописки и репортажи, толкова повече спокойствие за абонатите. Но империите и кралете продължават да се забавляват по същия егоистичен начин, и главният редактор смята, че един ежедневник наистина трябва да излиза на двайсет и четири часа, и всички жители на Стейшънз Хил, в разгара на някое от своите увеселения казват: „Боже господи! Защо вестникът да не може да бъде интересен?… Та тук кипи изключителен живот!“
Това е обратната страна на луната, и както се казва в рекламите, „трябва да се изпита, за да се оцени“.
Точно в такъв един отвратителен сезон се взе решение последният брой на седмицата да се печата в събота през нощта, или по-точно в неделя сутрин — по обичая на английските вестници. Това беше голямо удобство, защото веднага след като вестникът се дадеше за набор, само за половин час зората смъкваше термометъра от 96 почти на 84 градуса9 тази жега човек няма представа за прохладата на тревата при тези 84 градуса, докато не започне да копнее за нея — един уморен човек може да се просне и да спи, докато дневната горещина го разбуди.
Една съботна нощ имах приятното задължение да изкарам броя сам. Може би някъде към другия край на света някой крал, или придворен, или куртизанка щеше да умре, или някоя колония да приеме нова конституция, или да се случи нещо, което там би имало значение, и наборът трябваше да се задържа до последната минута, за да може да се помести съобщението.
5
Християнска мисия, която провеждала своята дейност сред индийските жени (от Хепапа /перс.-хинди/ — харем, женската половина на дома, където достъпът на мъже бил забранен).
6
Английското название на пътя, свързващ Делхи с Алихар — крепост в северозападните провинции; построен бил през 1848 г.
7
Има се предвид Уилям Гладстон (1809–1898) — виден държавен деец на Великобритания, лидер на либералната партия, премиер-министър през 1868–1874 г., 1880–1885 г., 1886 и 1892–1894 г.
8
…щита на Мордрът — щита на един от героите на легендата за крал Артур и Рицарите на Кръглата маса. Обикновено Мордрът се представя като коварен злодей и предател, виновник за смъртта на самия Артур. Сравнението на Киплинг представя реминесценция с поемата на Алфред Тенисън „I dylss of the king“ (1859–1885), основаваща се върху сказания от цикъла за Артур. В тази поема за щита на Мордрът се споменава в кн.П, Gareth vc, 1, 402–409, където неговият щит е „празен и пуст, без нито един знак“, докато щитът на Гауейн е богато украсен и ярък.