Едгар Уолъс
Човекът с черната маска
Смел обир
Джеймс Лексингтън Морлек, притежател на множество титли и богатство, което му позволяваше да живее повече от добре, седеше в кабинета си. Той отвори едно от чекмеджетата на разкошното си писалище, обковано със стомана, и извади от него револвер, черна копринена маска и кожена кутия. После изсипа съдържанието на кутията. Тя беше направена от тюленова кожа и побираше много и различни малки инструменти, направени от най-твърда стомана.
Той внимателно разгледа елмаза, поставен в един свредел, който не надминаваше по големина четка за зъби. После пак остави кутията, облегна се на стола и впери поглед в наредените пред него инструменти.
Квартирата на Джеймс Морлек сигурно беше най-разкошната и най-богато наредена на целия Бон стрийт. Арабески от мавритански художници на тавана, стените, украсени с полиран мрамор, и мозаечен под, покрит с дебел персийски килим. Четири сребърни полилеи с разноцветни копринени абажури разпръскваха мека светлина.
Трудно можеше да се определи възрастта на човека, който седеше край писалището. Имаше вид на четиридесет или петдесетгодишен, но всъщност едва минаваше трийсет и шест. Веселите, жизнерадостни и същевременно смели очи оживяваха мъжественото му лице и придаваха на грубите му черти добродушно излъчване. От време на време обаче очите му ставаха тъжни и меланхолични. Говореше се, че преди е живял в Ню Йорк, макар че някои оспорваха този факт. Сега живееше на Бон стрийт 803 и имаше имение в Съсекс. Джеймс Морлек беше облечен с фрак, който му стоеше безукорно, а бялата му връзка беше завързана с подходящата за един джентълмен грижливост.
Той разгледа лежащите пред него инструменти и плесна с ръце. Копринената завеса, която закриваше входа на кабинета, се разклати и безшумно влезе арабско момченце. Белоснежното му наметало и червената чалма допълваха атмосферата от мебелировката в кабинета.
— Ахмед, тази вечер ще излизам. По-късно ще ти кажа кога ще се върна — обърна се към него Морлек на мавританско наречие1. — Ако бог ми помогне, ще се върна. И тогава ще имаш много работа.
Ахмед се поклони на господаря си и допря устни до фрака му, а после до малкия му пръст, защото Джеймс Морлек бе за малкото арабче, купено на един пазар за роби, особено боготворена личност.
— Аз съм твой слуга, господарю — отговори Ахмед. — Желаеш ли да извикам секретаря ти?
Морлек кимна с глава. Като се поклони още веднъж, Ахмед се отдалечи. Под името „секретар“ той разбираше домакина Бинджер, защото никак не можеше да си представи как един бял човек може да се занимава с такава проста работа.
Не измина и минута, когато на прага на стаята се показа Бинджер, който беше набит и широкоплещест човек, със здраво червендалесто лице и светли мустаци. Когато се смущаваше или развълнуваше, той неусетно ги приглаждаше с ръка. Косата му беше грижливо сресана, а всичките му движения издаваха, че е бил военен. Той погледна господаря си, отмести поглед върху наредените пред него инструменти и тежко въздъхна.
— Ще излизате ли днес, господарю? — попита той с глас, в който личеше тревога.
— Да, трябва да изляза. Много е възможно да отсъствам няколко дни. Вие знаете къде да ме намерите, нали?
— Надявам се, че няма да стане нужда да ви търся в затворническата килия — мрачно произнесе Бинджер.
Джеймс Морлек се усмихна.
— Вижда се, че съдбата ви е готвила друга участ. Сигурно не сте предполагали, че ще станете слуга на касоразбивач?
Бинджер потрепери.
— Моля ви се, не говорете за това. Не споменавайте напразно онова, за което не трябва да се приказва. Честно ви казвам, страхувам се. За бога, не мислете, че смея да критикувам действията ви. Аз не съм забравил, че ако не бяхте касоразбивач, отдавна нямаше да бъда между живите. Вие ме спасихте и аз никога няма да забравя това.
И наистина, Джеймс Морлек бе спасил живота на Бинджер. Една нощ той влезе в универсалния магазин, където Бинджер беше нощен пазач. Готвеше се да проникне от този магазин в съседната банка. Случайно видя Бинджер, който беше паднал през люка от горния етаж и безпомощно лежеше на пода. При падането той се беше ударил силно и двата му крака бяха счупени. Морлек превърза ранения, заряза плана си и веднага го закара в болницата. Бинджер подозираше, че спасителят му беше „човекът с черната маска“, страшилището на всички банки, върху съвестта на когото лежаха много и отчаяно смели грабежи. Инцидентът от тази нощ ги сближи. Джеймс Морлек познаваше хората и веднага разбра, че в лицето на Бинджер е спечелил сигурен и верен човек.