— Аз съвсем не постъпвам добре — прошепна тя на коня си. — Не мога ни най-малко да се въздържам и ми липсва всякаква гордост. На драго сърце бих пожертвала два фунта стерлинги2, цялото ми състояние, за да поприказвам лично с него. И в такъв случай сигурно бих се разочаровала от него.
И като пришпори коня си, тя препусна по пътя, който водеше към парка на баща й. Там, където пътят минаваше покрай парка, се виждаше семпла, скромна къщичка. Една жена беше в градината и я поздрави при минаването й. Тя трябва да беше над четиридесет години, но изглеждаше много млада. Въпреки скромната си рокля се държеше с достойнство и правеше много добро впечатление.
— Добро утро, лейди Джоана — поздрави тя девойката. — Аз пристигнах едва снощи и се убедих, че сте се погрижили за всичко за пристигането ми. Това е много любезно от ваша страна.
— Не си заслужава да се говори за това — отговори Джоана, като скочи от коня. — А как е пациентът ви, госпожо Корнфорд?
— Не зная. Той ще пристигне чак довечера. Надявам се, че няма да имате нищо против, ако при мен се настани още един човек.
— Какво приказвате? Разбира се, че нямам нищо против! — Джоана поклати глава. — Но защо не останете да живеете завинаги тук? Баща ми на драго сърце ще ви позволи… А кой всъщност е господинът?
Госпожа Корнфорд не отговори веднага на този въпрос.
— Един млад човек, от когото много се интересувам. Но аз трябва да ви призная, че той е непоправим пияница. Все пак се надявам, че ще се излекува от гибелния си порок.
— Боже мой! — извика Джоана.
— Аз се опитах да го излекувам от порока и се надявам, че завинаги ще се освободи от припадъците си. Той е от благородно и почтено семейство. Наистина, ужасно е да се наблюдава как младите хора се предават на този порок, как падат на дъното и как загиват. Аз работя в дружеството „Трезвеност“ и често ми се случва да наблюдавам страшни неща. Но вие наистина ли нямате нищо против, ако той остане тук?
— Разбира се, че не! — бързо потвърди девойката.
Госпожа Корнфорд внимателно разгледа събеседницата си.
— Много сте хубава в костюма си за езда.
— Мога да си позволя разкоша да се показвам в какъвто и да било костюм — спокойно отговори Джоана. — На мен всичко ми отива. Безсмислено е да се отрича това. Но стига сме приказвали на тази тема… Ще остана да закусвам с вас. Чакат ме вкъщи — прибави тя, като мажеше едно парче хляб с масло — или по-точно нашият гостенин ме чака. Моят баща не се интересува толкова от връщането ми. Умът му е съвсем на друго място. Той се надява, че ще се случи някакво чудо и че от невиделица ще му дойде някакъв милион, без да положи каквито и да било усилия. И представете си, това чудо отчасти се случи.
Госпожа Корнфорд учудено вдигна погледа си.
— Ние не сме богати — обясни Джоана, — принадлежим към обеднелите благородници. Ако аз бях мъж, щях да емигрирам в Америка, щях да се оженя за богата жена и щях да чакам, докато мога да се разведа. Но тъй като съм момиче, ще трябва да чакам някой от роднините на милионери да се полакоми по мен. Но такъв надали ще се намери, пък и аз съвсем не желая…
— Но нали всъщност… — започна госпожа Корнфорд.
— Нашето имение, замъкът, къщата в Лондон са отрупани с ипотеки. Ние сме най-бедните благородници в околността.
Госпожа Корнфорд се учуди на откровеността на Джоана.
— Много ми е мъчно — любезно отбеляза тя. — Това трябва ужасно да ви измъчва.
— Ах, това ни най-малко не ме безпокои. В края на краищата всички живеещи тук семейства са в подобно положение като нас. С изключение само на господин Морлек, когото всички смятат за милионер. Но сигурно славата за богатството му се гради на това, че не приказва със съседите си за своите дългове и ипотеки. А ние всички само за това говорим. Щом срещнем някой съсед, веднага започваме да приказваме за дългове, лихви, цени на пшеницата или колко много ще навреди на народа разорението на местното дворянство и колко ще помогне на градските парвенюта да се обогатят.
Госпожа Корнфорд мълчеше и тъжно гледаше девойката. Те се познаваха едва от година. Запознаха се съвсем случайно. Госпожа Корнфорд беше дала обява, че приема всякаква шивашка работа. Джоана я посети в извънградската й квартира, където тя живееше заедно с дъщеря си, прехранвайки се с шиене.
— Бедните хора живеят тежко — спокойно каза тя.
2
Фунт стерлинг — британска лира. Парична единица на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. — Бел.ред.