— Не разбирам за какво говорите — отвърна Бейнс.
— Към възрастните, болните, слабите, немощните и безполезните във всичките им вариации. „Каква полза от едно новородено?“ — попитал веднъж един известен англосаксонски философ. Запазил съм тази мисъл в паметта си и неведнъж съм разсъждавал върху нея. И сър, този човек е бил прав — няма никаква полза. В най-общия смисъл.
Мистър Бейнс промърмори нещо неясно под носа си.
— Не е ли истина — продължаваше Тагоми — че нито един човек не бива да се превръща в инструмент на чужди желания? — той се наклони развълнувано напред, говореше все по-неразбрано. — Моля запознайте ме с вашето неутрално скандинавско отношение.
— Не зная — отвърна объркано Бейнс.
— По време на войната — не спираше Тагоми — бях назначен на служба в Шанхай, област Китай. В Хонккю, под наше управление бе поставено едно временно еврейско селище. За тяхно и наше облекчение ги държахме живи. Нацисткият посланик в Шанхай поиска от нас да извършим масов разстрел. Винаги ще помня отговора на моите началници: „Това е в противоречие с нашите представи за хуманизма“. Отказаха на искането, защото е варварско. Останах дълбоко впечатлен.
— Разбирам — кимна мистър Бейнс. „Нима се опитва да ме въвлече в откровен разговор?“ — чудеше се той. Бдителността му се пробуди. От предишната умора не остана и следа.
— Евреите — продължи Тагоми — винаги са били определяни от нацистите като азиатци, непринадлежащи към бялата раса. Сър, подобно странно определение не веднъж е предизвиквало скрито или явно възмущение както в правителствените среди, така и сред целия японски народ. Не съм обсъждал този въпрос с онези граждани на Райха, с които съм имал честта да се срещна…
Мистър Бейнс го прекъсна:
— Вижте, аз не съм германец. Така че не бих могъл да говоря от тяхно име — той стана и пое към вратата. — Ще продължим разговора утре. Моля да бъда извинен. В момента не съм в състояние да мисля — в интерес на истината мислите му бяха по-ясни от всякога. „Трябва да изляза оттук, рече си той. Този човек ме тласка твърде далеч.“
— Простете ако съм бил досаден с въпросите си — побърза да отговори мистър Тагоми. — Моите глупави философски увлечения ме заслепиха пред този обикновен човешки факт. Моля — той извика нещо на японски и вратата се отвори. Един млад японец застана на прага, поклони се и ги погледна очаквателно.
„Моят шофьор — помисли си Бейнс. — Странен разговор. Нищо чудно моите донкихотовски изказвания в совалката на «Луфтханза» да са стигнали до ушите на японците. Пред онзи — как му беше името — Лотце. И сега ме опипват. Защо ми трябваше да говоря подобни неща? Съжалявам, но вече е късно.
Хич не ме бива за тази работа.
А може и да греша. В края на краищата, нищо чудно един истински швед да се държи тъкмо по този начин с Лотце. Всичко е наред. Няма място за притеснение, просто съм прекалено мнителен и недоверчив. Не мога да се избавя от някои професионални навици. Тук разговорите се водят много по-свободно. Час по-скоро трябва да привикна.“
Но всичко в него, цялата му натура, дори плътта се бунтуваше против това. „Отвори си устата — повтаряше си той. Кажи нещо. Каквото и да е. Някакво мнение. Трябва да го сториш, не можеш да си тръгнеш просто така…“
— Може би са тласкани от някакъв безнадежден подсъзнателен архетип — каза Бейнс. — Както го описва Юнг.
Мистър Тагоми кимна.
— Чел съм Юнг. Разбирам.
Двамата си стиснаха ръце.
— Ще ви телефонирам още утре — завърши разговора мистър Бейнс. — Лека нощ, сър — той се поклони и мистър Тагоми отвърна на поклона.
Младият японец пристъпи напред, усмихна се и произнесе нещо на непознат език.
— Какво? — погледна го изненадано Бейнс, който тъкмо си обличаше палтото.
— Позволи си да се обърне към вас на шведски, сър — поясни мистър Тагоми. — Младежът е страшно запален по вашата страна. Доскоро посещаваше вечерен курс в един филиал на Токийския университет, където четяха лекции за Тридесет годишната война. Негов любимец е шведският национален герой Густав Адолф21 — мистър Тагоми се усмихна със симпатия. — Очевидно е, обаче, че опитите му да овладее толкова далечен от нашия език са били напразни. Изучавал е родния ви език с помощта на фонографски записи, които действително са възможно най-евтиното помагало за един беден студент, но както се вижда не и най-доброто.
Младият японец, който изглежда не разбираше нито дума английски се поклони и се усмихна повторно.
21
Густав II Адолф (1594–1632) крал на Швеция, участвал в Тридесетгодишната война — (бел.прев.)