Мистър Тагоми почувства че му призлява.
— Балдур фон Ширах. Бивш водач на Хитлеровата Младежка Организация. Идеалист. Привлекателен външен вид, комбиниран с малък политически опит и известна некомпетентност. Искрено вярващ в идеите на Партията. Собственолично ръководил проекта по пресушаване на Средиземно море и разширяване на обработваемата територия. Противник на провежданата през петдесетте кампания по масово изтребване на славяните в югоизточна Европа. По негово предложение е разработен проект за разполагане на оцелелите в определени затворени региони от типа на индианските резервати. Водил неуспешна борба срещу умъртвяването на хора при медицински експерименти.
Доктор Зайс-Инкварт. По рождение австриец, от австрийското нацистко движение, понастоящем завежда колониалната политика. Вероятно най-мразеният човек на цялата територия на Райха. Основна причина — безогледно провеждани репресии срещу всички възможни съперници в кариерата. Работил в тясно сътрудничество с Розенберг по някой от най-реакционните в идеологическо отношение проекти, като например стерилизацията на руското население, оцеляло след окончателното преустановяване на масовото изтребване. Без да е потвърдено с факти, смята се че той е инициаторът на решението да се предизвика ядрено бедствие в Африка след неуспеха на колониалната политика по отношение на негърското население в този район. Вероятно най-близък по темперамент до Първия фюрер — А. Хитлер.
Чиновникът от Външното министерство преустанови своето сухо, безчувствено четене.
„Струва ми се, че ще полудея — помисли си мистър Тагоми. — Трябва да изляза оттук, ще получа удар. Всеки миг тялото ми ще се свие в болезнен спазъм, изхвърляйки навън всичко ненужно и чуждо и след това ще се отпусне безжизнено.“
Той се изправи несигурно на крака и се запровира между столовете към изхода. Почти не виждаше къде стъпва. Единствената му мисъл бе час по-скоро да се добере до тоалетната. С последни сили се затича.
Няколко глави се обърнаха след него. Видяха го. Какво унижение. Да ти стане лошо на важно съвещание. Да изгубиш лице. Мистър Тагоми се втурна през отворената от нечия услужлива ръка врата.
И само след миг паниката изчезна. Погледът му се избистри, виждаше съвсем ясно всичко наоколо. Подът, стените — всичко си застана на своето място.
„Световъртеж — мислеше си той. — Най-вероятно имам преблеми със средното ухо. Или диенцефалона, обажда се това наследство от далечните предци. Преходно органично нарушение.“
Най-важното сега е да се успокои. Да възвърне реалната представа за света. На какво да се опре? Религия? Той затвори очи и се помъчи да си представи изпълнените с вътрешно спокойствие стъпки на танца гавот22: Пристъпване, завъртане, пристъпване, чудесно се справяте. Напълно в стила на танца. Мъничко късче от познатия свят, „Гондолиерите“. Г&С, великолепна балетна школа, така както ги видя по време на първото им турне след войната. Ах този малък, малък свят…
— Сър, мога ли да ви помогна с нещо? — един чиновник от посолството бе застанал зад него.
— Вече съм по-добре — поклони се в отговор мистър Тагоми.
Лицето на другия бе спокойно, леко загрижено. Никакъв намек за подигравка. „А може би другите ми се присмиват? — помисли си Тагоми. — Дълбоко в себе си.“
Ето го злото. Солидно, като бетон. Навсякъде, където се обърнеш. Не мога да повярвам. Мироглед на едно цяло общество. — Той пое безцелно из приемната, до ушите му достигаше шумът от улицата, примесен с равния глас на говорителат от външното министерство, който продължаваше да чете сводката. — Цялата наша религия е погрешна. Но какво мога да направя аз? — питаше се той. Приближи се към входната врата на посолството, един от служителите побърза да я отвори и мистър Тагоми заслиза по стълбите. Отпред имаше паркирани коли. И неговата собствена. Шофьорите, застинали в очакване.