„Това е — реши той. — Пропорцията. Балансът. Толкова са близо до Дао, тези двама млади японци. Ето защо ги харесах още в първия миг. Защото почувствах в тях Дао. Може би дори за миг го зърнах.
Как ли се чувства човек, който за първи път е познал Дао? Дао е онази сила, която отпърво разкрива пътя на светлината, а после на мрака. Предизвиква взаимодействието между двете първични сили и по такъв начин създава възможност за непрестанно обновление. Противопоставя се на всеобщата разруха и стареене. Вселената никога не ще бъде погълната в мрак, защото тъкмо когато изглежда че тъмнината се е спуснала над всичко, в дълбините й вече ще са покълнали семената на новата светлина. Това е Пътят. Когато семето пада, то пада в земята, потъва в почвата. И там отдолу, далеч от погледите ни, се превръща в живот.
— An hors d’oeuvre24 — прекъсна мислите му Бети. Тя коленичи и му подаде чинийка, с подредени вътре домашно приготвени солети и бисквити. Чайлдан я прие с благодарност.
— Международните новини са доста интересни през тези дни — заговори Пол. — Снощи, докато се прибирах с кола от работа, слушах директно предаване от траурната процесия в Мюнхен, на която са присъствали над петдесет хиляди души. Развети знамена и песни, най-често — «Ich hatte einen Kamerad25». Сега тялото е положено за поклонение в церемониалната зала.
— Да, много подтискащо — съгласи се Робърт Чайлдан. — Тази неочаквана вест, която ни споходи в началото на седмицата.
— Тазвечершното издание на «Нипон таймз» цитира добре осведомени източници, според които фон Ширах бил поставен под домашен арест — намеси се Бети. — По инструкция на SD.
— Лоша работа — отвърна Пол и поклати глава.
— Няма съмнение, че властите биха желали редът да бъде запазен — рече Чайлдан. — Фон Ширах е известен с прибързаните си, дори малко необмислени действия. Казват че по това приличал на Р. Хес. Спомнете си за безумното му бягство в Англия.
— Какво друго пише в «Нипон таймз»? — обърна се Пол към жена си.
— Много случаи на безредици и подстрекателства. Армейските части са приведени в бойна готовност. Забранено е напускането на страната. Граничните пунктове са затворени. Райхстагът е в сесия. Оживени дискусии.
— Спомням си за една чудесна реч на доктор Гьобелс — намеси се Робърт Чайлдан. — Чух я по радиото, преди около година. Невероятно духовит и остроумен човек. Умее да завладява вниманието на слушателите. Да вълнува, да събужда емоционален отговор. За мен няма никакво съмнение, че след излизането на Адолф Хитлер от политическия живот, доктор Гьобелс е нацисткия оратор номер едно.
— Вярно е — съгласиха се Пол и Бети.
— Освен това доктор Гьобелс има прекрасно семейство — продължи въодушевено Чайлдан. — Възвишен човек.
— Съвършено вярно — кимнаха отново Пол и Бети.
— Човек отдаден и на семейството, за разлика от останалите висши камаради, — рече Пол — с техния съмнителен морал.
— Мисля че не бива да обръщаме прекалено внимание на слуховете — поклати глава Чайлдан. — Предполагам, че говорите за Е. Ром. Стара история. Отдавна забравена.
— Имах предвид Х. Гьоринг — отвърна Пол, после бавно отпи от чашата си. — Разкава се за оргии като в древния Рим, с най-разнообразни активности. Да ти настръхне кожата.
— Лъжи — каза Чайлдан.
— Е, темата не си заслужава спора — обади се тактично Бети и ги погледна и двамата.
Бяха приключили с напитките си и тя отиде да им сипе още.
— Горещата кръв често кипва в политически дискусии — рече Пол. — Където и да отидеш. Важно е да си пазиш главата.
— Да — съгласи се Чайлдан. — Спокойствие и ред. Именно така нещата се връщат към първоначалната стабилност.
— Периодът след смъртта на Лидера е критичен за тоталитарното общество — продължи Пол. — Липсата на традиции и неспособността на средната класа да… — той внезапно прекъсна. — Може би ще е по-добре да изоставим политиката — Пол се усмихна. — За миг се върнах в отдавна отминалите студентски дни.
Робърт Чайлдан почувства, че се изчервява и побърза да се наведе над чашата, за да се прикрие от погледа на своя събеседник. Каква ужасна грешка бе допуснал. Как можа така глупаво да се забърка в политически спор, да прояви грубост и несъгласие с домакина. Само тактичността на неговият събеседник бе спасила вечерта от провал. «Колко време ще ми е необходимо за да се науча? — запита се той. — Те са толкова вежливи и внимателни. А аз — аз съм белият варварин. И това е самата истина».