Вестникът, който четеше беше „Frankfurter Zeitung“26 — пристигнал със сутрешния полет на „Луфтханза“. Райс внимателно прегледа първата страница. Фон Ширах под домашен арест — възможно е вече да са го премахнали. Много лошо. Гьоринг се е преместил в тренировъчна база на „Луфтвафе“, заобиколен от свои верни съратници — опитни ветерани от войната. Там и с пръст не могат да го пипнат. Дори и главорезите от SD. Интересно къде ли е сега доктор Гьобелс?
Най-вероятно в центъра на събитията — Берлин. Както винаги той разчита на своето красноречие, на умението да се измъква от всякакви затруднения. „Дори ако Хайдрих дръзне да изпрати войници да го арестуват — мислеше си Райс — той пак ще се спаси, а току виж ги убедил да преминат на негова страна. Ще ги привлече за сътрудници на Министерството на Пропагандата и Просветата.“
Райс си представи доктор Гьобелс изправен до прозореца в апартамента на някоя нашумяла кинозвезда да разглежда с надменно презрение маршируващите по улицата щурмоваци. Нищо не може да изплаши нашия „Kerl“27. Ще се подсмихва подигравателно… ще гали с едната ръка нежната гръд на актрисата, а в същото време с другата може да надраска поредната духовита статия за „Angriff“28…
На вратата се почука.
— Съжалявам, че ви прекъснах закуската — каза влезлият секретар. — Но на телефона отново е Кройц фон Меере.
Райс се надигна, приближи се до бюрото и грабна слушалката.
— Обажда се Райс.
— Нещо ново за оня тип от абвера? — разнесе се тежкият баварски акцент на местния шеф на SD.
— Хм — промърмори объркан Райс, докато се мъчеше да се досети кого има предвид Кройц фон Меере. — Доколкото ми е известно, в настоящия момент най-малко трима „типа“ от абвера се подвизават по Тихоокеанското крайбрежие.
— Говоря за онзи, който пристигна миналата седмица със совалката.
— Аха — каза Райс, докато си палеше цигара. — Въобще не се е вясвял тук.
— И какво прави?
— Божичко, откъде да знам? Питай Канарис.
— Искам веднага да позвъниш във Външното министерство и да ги накараш да се обадят в Канцеларията, а от там да притиснат Адмиралтейството докато ония обещаят, че или абверът ще изтегли всичките си хора от нашия район, или да ни представят подробна информация за задачите, с които са изпратени тук.
— Не можеш ли ти да го направиш?
— Не ми е до това в тази бъркотия.
„Значи са изгубили дирите на човека от абвера — помисли си Райс. — Сигурно са получили нареждане от ведомството на Хайдрих да го държат под око, изпуснали са го и сега се надяват аз да ги измъкна от калта“.
— Ако се появи тук — отвърна Райс — ще накарам да го задържат. Можеш да разчиташ на мен.
Разбира се, шансът да се появи при тях човекът от абвера бе повече от нищожен. И двамата го знаеха.
— Сигурно действа под чуждо име — бучеше в слушалката Кройц фон Меере. — Но под какво точно — не знаем. Около четиресетгодишен мъж, с аристократична външност. Капитан — истинското му име е Рудолф Вегенер. Стар монархически род — от Източна Прусия. Най-вероятно е човек на фон Папен — Райс реши, че разговорът ще е дълъг и се настани удобно в креслото. — Докато не отрежат и без това раздутия бюджет на Флотата, няма да се отървем от тия аристократични отрепки…
Най-сетне след доста време разговорът приключи и Райс се върна при масичката със закуската. Препеченият хляб беше изстинал, но кафето в каничката беше все още горещо. Райс си наля и отново се зае да чете вестника.
„Няма ли край тази досада? — възмущаваше се той наум. — Тия от SD са в състояние да те събудят и в три часа през нощта — нали непрекъснато дежурят“.
Вратата се отвори и в кабинета надникна неговият секретар Пфердхоф.
— Току що позвъниха от Сакраменто — съобщи той, като видя че Райс вече е приключил с дългия разговор. — Твърдят че по улиците на Сан Франциско се разхождал жив евреин. Страхотна паника — двамата избухнаха в смях.
— Добре — каза Райс. — Кажете им да се успокоят и да ни изпратят доклад. Нещо друго?
— Предполагам вече прочетохте съболезнователните послания.
— Още ли има?
— Няколко. Ще ги оставя на бюрото, ако искате да се запознаете. Вече изпратих отговори.
— Днес следобед трябва да говоря на една среща — сети се Райс. — С някакви бизнесмени.
— Не бях забравил — увери го Пфердхоф.
Райс се облегна назад в креслото:
— Искате ли да се обзаложим? — каза той.