Колко далече, колко невъобразимо далече ги бе завело коварното очарование на фюрера! И ето го финалния акорд на този величествен и позорен път — от малкото, провинциално градче в Австрия, през гладуващата Виена и кошмара на окопите от Първата световна война, до напрегнатата политическа борба, основаването на Партията, обединяването на нацията и може би само на една протегната ръка от световното господство.
Но Карл вече знаеше, че всичко това е било блъф. Адолф Хитлер ги бе излъгал. Беше ги повел след себе си, омагьосани от празни думи.
„Още не е твърде късно. Ние разкрихме твоята измама, Адолф Хитлер. И най-сетне прозряхме истинския ти лик. Прозряхме лика на фашизма, тази ужасяваща епоха на смърт и мегаломански фанатизъм. Амин.“
Карл се извърна и бавно се отдалечи от потъналия в тишина гроб…
Райс затвори книгата и известно време седя замислен. Чувстваше се подтиснат. „Трябваше повече да натиснем японците — мислеше си той — та да забранят тая проклета книга. Не знам защо, но струва ми се че го правят нарочно. Нищо не им пречеше да го арестуват този — как му беше името — Абендсън. Имат достатъчно тежест в Средния запад.“
Всичко в тази книга беше подтискащо — смъртта на Адолф Хитлер, трагичната гибел на съкрушения Фюрер, краят на Партията, а с нея и на Германия… всичко бе описано толкова истински, толкова реално. Сякаш Германия наистина бе изгубила световната хегемония.
„Как е успял да го постигне? — питаше се Райс. — Нима това е само писателско умение? Да, вярно, писателите ги бива за такива работи. Да вземем например доктор Гьобелс. Нали и той е започнал така — на литературното поприще. Именно там се е научил как да докосва спотаените и дремещи във всеки от нас страсти и инстинкти. Да, писателите добре познават човешката същност. Жалка, страхлива, сластолюбива, готова да продаде всичко в името на собствената си алчност. Ето на тези струни обичат да свирят те. И да ни се присмиват, разбира се, макар и прикрито.
Погледнете само как си играеше този Абендсън не с моя интелект, не, — възмущаваше се мислено Райс — а с чувствата ми. А отгоре на всичко е получил и пари — и то не малко — за тази работа. Изглежда някой е подучил този Hundsfott30, инструктирал го е какво да пише дума по дума. Какво ли не биха сторили за пари тези жалки драскачи. Изсипал е една кофа лъжи, а на хората това им дай — да четат измишльотини. Я да видим къде е публикувано това? — хер Райс внимателно разгледа книгата. — Омаха, Небраска. Последната крепост на някога процъфтяващата книжна индустрия на САЩ, рожба на гнусните политически стремежи на комунисти и евреи… А може би Абендсън е евреин?
Значи още не са се отказали да ни тровят. Тази judisches Buch31 — той яростно хлопна корицата. Истинското му име сигурно е Абендщайн. Обзалагам се, че в SD вече са се заинтересували от него. Трябва на всяка цена да изпратим някога в Скалистите планини, на посещение при хер Абендщайн. Нищо чудно Кройц фон Меере вече да е дал необходимите разпореждания. Макар че, при цялата тази бъркотия в Берлин може и да е забравил. Сега всички са погълнати от онова, което става у дома. Не — поклати глава Райс — тази книга е прекалено опасна. Да предположим, че някоя сутрин намерят този Абендщайн да се поклаща обесен на собствения си полюлей. Това ще е отрезвяващ знак за всички, които се възхищават от неговите идеи. В края на краищата — последната дума отново ще е наша. Ние ще напишем постскриптума.
За тази работа трябва сигурен, проверен човек. Интересно, какво ли прави сега Скорцени?“
Райс отново прочете кратките бележки на гърба на книгата. „Значи отрепката се е барикадирала. Във «Високия замък». Мисли се за голям умник. Едно е ясно — за онзи когото изпратим, обратен път няма да има.
А може би няма смисъл? Може би е твърде късно. В края на краищата — книгата вече е излязла. А и територията е подвластна на японците… ако надушат нещо, жълтите дребосъци ще вдигнат олелия до небесата.
Не, нищо няма да се случи, ако се пипа внимателно…“
Фрайхер Хюго Райс си записа в бележника: „Въпросът да се обсъди с SS генерал Ото Скорцени, или още по-добре с Ото Олендорф в Трети отдел на Reichssicherheitshaupttamt32. Струва ми се, че именно той ръководеше Оперативна група Д?“