— Това не са покрития — обади се мъжът от дъното на магазина. — Всичко е лято.
Чайлдан кимна без да отговаря. Знаеше че човекът рано или късно ще си тръгне. В този момент иззвъня телефонът. Чайлдан вдигна слушалката. Някакъв клиент попита за люлеещ се стол, който Чайлдан бе изпратил на ремонт. Още не беше готов и се наложи Робърт да измисля някакво оправдание. Докато говореше, той се загледа навън, през потъмнелия прозорец. Най-сетне клиентът се успокои и затвори.
„Никога вече няма да рискувам — мислеше си той. — Стига ми че се опарих с оня проклет «Колт». Такова нещо не се забравя лесно. Вече ще взимам стока само от сигурни източници. Чувствам се сякаш под въпрос е било поставено не някакво фалшиво произведение на американското изкуство, а собствения ми акт за раждане. Или спомените ми за «бащата на нацията». А може би наистина не помня стария Ф.Д.Р.34? Съхранил съм някакъв събирателен образ от представи, внушени ми от други хора. Неусетно имплантиран в мозъчната тъкан мит. Като например митът за «Хепълуайт» и «Чипендейл»35. За великия Ейбръхам Линкълн. Ето заповядайте — с този нож и тази вилица се е хранил той. Божичко, колко безсмислено е това!“
Мъжът все още бе тук. Той използва момента, в който погледът на Чайлдан попадна върху него и задъхано изрече:
— Работим и по поръчка. По желание на клиента. Ако купувачите ви имат някакви по-специални желания… — гласът му бе дрезгав, нерешителен. Той се покашля, погледна Чайлдан в очите и после сведе поглед към подредените в кошницата изделия. Очевидно не намираше сили да си тръгне.
Чайлдан само се усмихна мълчаливо.
„Не е моя работа — помисли си той — дали ще изгуби лице пред мен. Да се оправя сам. Ах, неудобно ни е значи! Никой не го е карал да става търговец. На мен да не ми е леко. Цял ден превивам гръб пред проклетите «джапанки». А на тях нищо не им струва да ти натрият носа — достатъчно е само да си променят интонацията. — изведнъж му хрумна нещо — Ами той просто няма никакъв опит. Как не забелязах по-рано. Защо да не взема от него нещо на консигнация? Нищо не ми струва.“
— Ей — повика го Чайлдан.
Мъжът го погледна с надежда.
Чайлдан бавно се приближи към него, спря се и го огледа със скръстени ръце.
— Май се очертава тих следобед. Нищо не обещавам предварително, но все пак ще погледна какво предлагате. Разчистете там онези кутии — той посочи с ръка.
Мъжът кимна и се зае да разчиства място на щанда. После отвори кошницата и внимателно извади първите няколко украшения.
„Сега ще има да ги подрежда — ядосваше се Чайлдан. — Цял час, ако не и повече. Ще се надява. Ще се моли. И час по час ще ме поглежда с очакване. Дали не съм клъвнал на въдицата. Поне малко.“
— Като свършите — каза със сух глас той — ако не съм зает, повикайте ме.
Мъжът подреждаше трескаво, сякаш го бе ужилила пчела.
В този момент в магазина влязоха посетители и Чайлдан избърза да ги посрещне. След секунда вече бе забравил за търговеца и неговите дребни въжделения. Той пък от своя страна, сякаш осъзнал дадения му шанс, започна да действа малко по-спокойно. Чайлдан продаде една чугунена каничка за бръснене, за малко да продаде и едно ръчно плетено ковьорче, но вместо това получи депозит за един стар персийски килим. Измина близо час. Най-сетне посетителите си тръгнаха. Магазинът отново бе празен, като се изключи търговецът.
Мъжът бе приключил с подреждането. Върху грижливо опънатото кадифе лежеше цялата колекция.
Чайлдан запали една цигара „Страна на усмивките“, направи няколко замислени крачки и се спря, като тихичко си тананикаше. Търговецът го гледаше мълчаливо. Известно време никой не заговори.
Най-накрая Чайлдан протегна ръка и вдигна една брошка.
— Ще взема тази.
— Чудесен избор — побърза да отговори търговецът. — Разгледайте я, никъде няма да откриете дори драскотина от четка. Изключително фина полировка. Работим с най-издръжливите лакове.
Чайлдан кимна небрежно.
— Това което се постарахме да направим — обясняваше мъжът — бе да се възползваме от многократно изпитани промишлени техники за бижутерска обработка. Доколкото ми е известно досега никой не е предлагал на пазара подобно нещо. Никаква пластмаса — това е нашият принцип. Всичко е спойка на метал с метал.
Чайлдан избра две гривни. После една брошка. После още една. Разгледа ги внимателно и след това ги отдели настрана.