Но опастността не се виждаше никаква. Какво да прави — да бяга? Всички готови за паническо бягство. И накъде да бяга? Защо да бяга? Ето такива въпроси си задаваше мистър Тагоми. Но отговор нямаше. И не можеше да има. Дилемата на съвременния човек — тялото е мобилизирано за действие, а заплахата не се вижда.
Той отиде в банята и се зае да си сапунисва лицето.
Телефонът иззвъня.
— Започва се — промърмори мистър Тагоми и остави бръснача. — Трябва да съм готов — той забърза към звънящия телефон. — На телефона Тагоми — гласът му бе малко дрезгав и той се изкашля.
Настъпи пауза. След това в слушалката се разнесе едва доловим, суховат глас, сякаш някъде шумоляха листа:
— Сър, с вас говори Шинджиро Ятабе. Току що пристигнах в Сан Франциско.
— Поздравявам ви от името на Търговската мисия — изрече мистър Тагоми. — Радостта ми е голяма. Надявам се, че пътувахте добре и сте отпочинал?
— Да, мистър Тагоми. Кога мога да се срещна с вас?
— Съвсем скоро. Всъщност — до половин час — мистър Тагоми присви очи към часовника на стената. — Трябва да се свържа и с третия участник — мистър Бейнс. Това ще ни забави, но…
— Тогава да се уговорим за след два часа, сър?
— Да — мистър Тагоми се поклони.
— Във вашия офис?
Мистър Тагоми се поклони повторно. Щрак. Мистър Ятабе бе затворил.
„Мистър Бейнс ще се зарадва — помисли си Тагоми. — Ще има да подскача като котка докопала рибена опашка“. Той натисна вилката и набра телефонния номер на хотел „Абрихати“.
— Край на мъченията — обяви мистър Тагоми още щом чу сънения глас на Бейнс.
— Пристигна ли? — Бейнс се събуди мигновено.
— В моят офис — рече мистър Тагоми. — В десет и двадесет. Дочуване — той постави слушалката и побърза да довърши прекъснатото бръснене. Нямаше време за закуска. „Ще закусим тримата“ — тананикаше си той, докато обмисляше предстоящата среща.
Мистър Бейнс стоеше по пижама насред стаята, стиснал телефонната слушалка и сънено търкаше очи. „Напразно се поддадох на паниката — упрекна се той — и влязох в контакт със свръзката. Ако бях почакал само още един ден…“ Не, по-добре така. И все пак, днес трябваше да се появи на уговорената среща в Универсалния магазин. А ако не отиде? Ще решат, че съм заловен или убит и току виж всичко се объркало.
Но всичко това нямаше никакво значение. Защото се бе появил той. Най-сетне. Край на дългото чакане.
Мистър Бейнс влезе в банята и започна да се бръсне.
„Сигурен съм, че Тагоми ще го надуши още щом се срещне с него — мислеше си той. — И тогава ще се разделим с това фалшиво «мистър Ятабе». Всъщност, това ще е краят на всички прикрития и легенди.“
След като приключи с бръсненето мистър Бейнс се пъхна под душа. Докато горещите струи се стичаха по тялото му, той зарева с пълно гърло:
„Сега вече SD не ще успеят да ни попречат. Дори ако са разбрали за срещата. Мога спокойно да забравя всички по-раншни тревоги и страхове. И най-вече онзи вечен страх за собствената си кожа. Но що се отнася до всичко останало… тепърва се започва.“
11
За райхсконсула на Сан Франциско, фрайхер Хюго Райс, първата среща през този ден не бе от най-приятните. В приемната на консулството го очакваше посетител на средна възраст, с грубовати черти, масивна челюст и мрачен израз на лицето. Мъжът се надигна насреща му, изпъна ръка за партиен поздрав и произнесе с дрезгав глас:
— Хайл!
Райс побърза да отвърне на поздрава, но мислено изстена.
— Хер Кройц фон Меере. Каква изненада. Ще влезете ли? — той отключи вратата на кабинета като се чудеше къде ли се е дянал вице-консулът и кой бе пуснал тук шефа на SD. Както и да е, той вече бе тук. Нищо не можеше да се направи.
Кройц фон Меере го последва, пъхнал ръце в джобовете на кафявото си палто и произнесе:
— Слушайте, фрайхер. Открихме човека от абвера. Сигурно си спомняте — Рудолф Вегенер. Появи се на една явка на абвера, която от известно време държим под наблюдение — Кройц фон Меере разтегна уста в нещо като усмивка. Блеснаха няколко златни зъби. — И от там го проследихме до хотела.
— Чудесно — отвърна Райс и впери поглед в струпаните на бюрото писма. Значи Пфердхоф все пак се е появявал тук. И сигурно нарочно е напуснал офиса, за да даде възможност на шефа на SD да се огледа наоколо.
36
Превод:
(прев. Григор Ленков)