— Въпросът е много сериозен — продължи Кройц фон Меере. — Вече доложих на Калтенбрунер. Всеки момент ще получите инструкции от Берлин. Освен ако тези мързеливци в Управлението не объркат нещо — той приседна на крайчеца на бюрото, извади от джоба си сгънат лист хартия и го зачете. — Представя се за шведски индустриалец на име Бейнс. Тази сутрин в 8.10 получил покана за среща от местен японски чиновник. Срещата е определена за 10.20 в офиса на същия този японец. В момента се опитваме да проследим мястото, откъдето са позвънили. Надявам се до половин час да имаме резултат. Ще ми съобщят за това тук.
— Ясно — кимна Райс.
— Не представлява никаква трудност да го спипаме — продължаваше да разсъждава на глас Кройц фон Меере. — Направим ли го, ще трябва да го изпратим у дома с първия полет на „Луфтханза“. Възможно е обаче, японските власти да предяват протест и да се опитат да ни попречат. Протестът ще бъде отправен към вас. Нищо чудно да окажат натиск върху консулството и да затворят летището.
— Не може ли всичко да стане тихомълком?
— Късно. Той вече е на път за срещата. Единствения ни шанс е да го отмъкнем на самото място.
— Това хич не ми харесва — отвърна Райс. — Ами ако този японски чиновник се окаже някоя важна клечка? Говори се, че в Сан Франциско пристигнал личен представител на императора…
— Това няма никакво значение — прекъсна го Кройц фон Меере. — Той е германски поданик и е длъжен да се подчинява на законите на Райха.
„А всички знаем добре какво значи това — помисли си Райс.“
— Отряд командоси очаква заповедите ми в пълна бойна готовност — продължи Кройц фон Меере. — Пет сигурни момчета — той се ухили. — Приличат на цигулари — бледи, изтънчени лица. Одухотворени. Като студенти от Духовната академия. Имат чудесно прикритие — ще кажат на японците, че са струнен квартет…
— Квинтет — поправи го Райс.
— Добре де. Ще влязат през парадния вход — с официални костюми и всичко останало — той погледна консула. — Облечени са досущ като вас.
„Благодаря — помисли си Райс“.
— Ей така, без да се крият от никого. Посред бял ден. Отиват при този — Вегенер. Наобикалят го — все едно че го питат нещо, че му носят някакво важно съобщение. Никакво насилие. Само тихичко ще кажат: „Хер Вегенер, ако обичате последвайте ни. Знаете защо.“ И незабележимо за окото пробождане с тъничка игла право в гръбначния стълб. Боц — колкото да бъдат парализирани нервните центрове.
Райс кимна замислено, докато отваряше пощата.
— Слушате ли ме?
— Ganz bestimmt37.
— После отново навън — в колата и право в моята служба. Японците естествено ще се изправят на нокти, но ще останат вежливи до край — Кройц фон Меере стана от бюрото и подигравателно изобрази японски поклон. „Колко грозно, да мами нас, хер Кройц фон Меере. Обаче, довиждане, хер Вегенер…“
— Бейнс — каза Райс. — Нали това му беше фалшивото име?
— Бейнс, да. „Колко мъчно, да вижда вас отива си. Много разговаря може би друг път“ — телефонът на бюрото на Райс иззвъня и Кройц фон Меере млъкна изненадан. — Може да е за мен — той понечи да вдигне слушалката, но Райс го изпревари.
— Райс слуша.
Непознат глас произнесе в слушалката:
— Консул, обаждаме се от телепредавателната станция на Нова Шотландия. Спешно повикване за вас от Берлин.
— Добре.
— Един момент — тихо пращене в слушалката. После друг глас — на телефонистката от Берлин: — Kanzlei38.
— Говори телепредавателната станция на Нова Шотландия. Готови сме да приемем разговора за райхконсула Х. Райс в Сан Франциско.
— Почакайте — настъпи дълга пауза, през която Райс продължи да преглежда пощата. Кройц фон Меере гледаше в тавана. После изведнъж се разнесе нисък мъжки глас, от който Райс настръхна: — Хер Консул, извинете че ви накарах да чакате. Обажда се доктор Гьобелс.
— Да, канцлер — Кройц фон Меере се ухили насреща му.
— Генерал Хайдрих току що ме помоли да се свържа с вас. По всичко изглежда, че в настоящия момент в Сан франциско пребивава агент на абвера на име Рудолф Вегенер. Нареждам ви да окажете пълно съдействие на всички действия, които ще бъдат предприети спрямо него. В момента не разполагаме с необходимото време за да ви запозная с подробностите. От вас се иска само да се поставите в разпореждане на полицията. Ich danke Ihnen sehr dabei39…
— Разбирам, хер канцлер.
— Приятен ден, консул — райхканцлерът затвори.
Кройц фон Меере го гледаше внимателно.
— Прав бях, нали?
— Няма какво да се обсъжда повече — Райс сви рамене.