„Бас държа, че никъде не е отишъл — мислеше си Тагоми. — Стои и чака да мине известно време. Типично немска постъпка.“
— По всичко изглежда, че ще ми откажат връзка — обърна се той към чакащия на другия телефон генерал Тедеки.
Най-сетне в слушалката се разнесе познатия любезен глас:
— Съжалявам, че ви накарах да чакате, мистър Тагоми.
— Няма значение.
— За съжаление консулът е на съвещание. При първа въз… — Тагоми затвори.
— Само си загубих времето — каза той. Чувстваше се объркан. На кой да позвъни? Токока вече са информирани, също и Военната полиция. Да позвъни направо в Берлин? На Райхканцлера Гьобелс? Или да се обади за въздушна подкрепа на Имперското летище в Напа?
— Ще позвъня на шефа на SD — хер Кройц фон Меере — реши той. — Ще започна с оплакване, но ако не помогне ще премина към заплахи — Тагоми машинално набра телефона. — Сигурно ще ми изиграят още една сценка — каза той.
— Не оставайте по-назад от тях — предложи усмихнато генерал Тедеки.
— Кой се обажда? — прозвуча в слушалката друг глас, но с подобен акцент. „Този умее да говори като мен — твърдо и безкомпромисно — помисли си Тагоми. — Сега ще му покажа аз.“
— Докога ще чакам! — креснаха отсреща.
Мистър Тагоми пое дъх и извика:
— Наредих да арестуват цялата тази банда от главорези и дегенерати, която се е развилняла като глутница бесни кучета! Познахте ли кой се обажда, Кerl? Говори Тагоми, Съветник на Имперското правителство! Давам ти пет секунди да си ги прибереш! Иначе ще наредя на морските пехотинци да ги изкарат на улицата с огнемети!
На другия край на линията пелтечеха нещо неразбрано. Тагоми намигна на мистър Бейнс.
— …не знаем нищо за случая — се чу най-накрая.
— Лъжеш! — изрева гневно Тагоми. — Значи нямам друг избор! — той тресна слушалката. — Това, разбира се, беше само блъф — обясни Тагоми. — Но пък колко приятно ми бе да ядосам ония от SD.
Генерал Тедеки понечи да отвърне, но в същия миг вратата на кабинета се разтвори с оглушителен трясък и вътре нахлуха двама здравеняци, стиснали в ръце пистолети със заглушители. И двамата се насочиха към Бейнс.
— Das ist er40 — рече единият.
Седнал зад бюрото, мистър Тагоми се прицели със своя архаичен „Колт“ и натисна спусъка. Един от агентите от SD се просна възнак на пода. Другият мигновено определи откъде се стреля, завъртя оръжието и отвърна на огъня. Изстрел не се чу, но от дулото изскочи тъничка струйка дим и Тагоми чу, как куршумът просвистя покрай него. Мистър Тагоми подскочи, дръпна по каубойски маниер петлето на револвера и произведе три поредни изстрела за рекордно кратко време.
Един от куршумите попадна право в челюстта на агента от SD. Лицето му избухна, наоколо се разхвърчаха окървавени парченца от кост и плът. „Право в устата — помисли си Тагоми. — Ужасно място, особено ако куршумът се движи по възходяща траектория. — По някакво чудо мъжът бе все още жив и се втренчи в него с разширени от болка очи. — Мен гледа — рече си Тагоми.“
Мъжът се залюля, пламъкът на живота угасна в очите му, той изпусна пистолета и се строполи на пода.
— Отвратителна гледка — промърмори Тагоми.
Никой повече не се показа на вратата.
— Май се свърши — предположи генерал Тедеки.
Мистър Тагоми, който се бе заел отново със сложната процедура по зареждане на пистолета, натисна клавиша на интеркома.
— Повикайте „Бърза помощ“ — нареди той. — Тук има тежко ранен бандит.
Никой не отговори.
Мистър Бейнс пъргаво събра хвърлените на пода пистолети, подаде единия на генерала, а другият остави за себе си.
— Сега вече ще ги смажем — обяви Тагоми и зае позицията от преди малко. — Непобедимия триумвират е готов за действие.
Някой в приемната изрева със страшен глас:
— Предайте се, немски хулигани!
— Вече им взехме мярката — отвърна Тагоми. — Лежат тук мъртви или умиращи. Приближете се, за да се уверите собственолично.
В стаята колебливо пристъпиха няколко служители от „Нипон таймз“, въоръжени с каквото попадне — противопожарни брадви, ловни пушки и гранати със сълзотворен газ.
— Cause celebre41 — обяви, на малко смешен френски мистър Тагоми. — Без никакво колебание правителството на Тихоокеанските Американски Щати може да обяви война на Германия — той размаха револвера. — Както и да е — всичко свърши.
— Немците ще отрекат, че имат нещо общо с инцидента — поклати глава Бейнс. — Стандартна техника. Използвана безброй пъти — той постави пистолета със заглушител на бюрото на Тагоми: — Произведен е в Япония.