Когато не след дълго Джо влезе в банята, завари я клекнала гола до умивалника. Съблякла бе мокрия костюм. Още щом го зърна, тя произнесе с отпаднал глас:
— Божичко, не знам какво да направя. Току що си съсипах вълнения костюм — тя махна с ръка към купчината в ъгъла.
Джо пребледня, но успя да запази самообладание.
— Е, така или иначе тази вечер не ти трябва — рече той. — После извади една пухкава кърпа от гардеробчето и се зае да я подсушава. — Сложи си нещо, ще се обадя фризьорката да дойде в стаята.
— А какво стана с успокоителното? — сети се тя.
— Забравих. Ще звънна и в аптеката. Не, почакай. Мисля че имам нещо — „Нембутал“ или какво беше там — той отвори куфара.
Когато й подаде кутийката с успокоителното, Джулиана го попита:
— Няма ли да ми навреди?
— Какво? — Джо я погледна изненадано.
— Искам да кажа — поправи се тя, като се проклинаше мислено за своята непредпазливост — няма ли да ми разстри концентрацията?
— Не. Това е доста популярно лекарство в Германия. Аз самият го употребявам винаги когато не мога да заспя. Ще ти донеса чаша вода — той се втурна към банята.
В главата на Джулиана се носеха разпокъсани мисли:
„Ножчето — рече си тя. — Погълнах го, сега ще ми разпори червата. Това е божие наказание. Омъжих се за евреин, за да завърша живота си в обятията на убиец от гестапо — по страните й потекоха сълзи — това заслужавам, за всичките си грехове.“
— Да вървим — тя се изправи решително. — Във фризьорския салон.
— Но ти си съвсем гола! — извика Джо. Той започна трескаво да я облича, но нищо не се получаваше. — Тук ще ти направят прическата. Но къде се бави тази фризьорка, тази Hur42!
— Кральо-портальо, — заговори с болезнен, мъчителен глас Джулиана — отвори порти, та да отиде, малкото момиченце на война. Отворете, затворете и само мен оставете. „Стомахът ми гори от тези проклети таблетки. Сигурно е от киселината. Сега всичко вътре се е забъркало в смъртоносен коктейл.“
Джо я погледна внимателно и пребледня. „Сигурно ми е прочел мислите — мина й през ума. — Нали в главата си има машина за четене на мисли, макар да не се вижда.“
— От таблетките е — каза тя. — Чувствам се замаяна и объркана.
— Но ти не ги взе — отвърна Джо като посочи стиснатия й юмрук. — Още са там. Струва ми се, че си превъртяла — поклащаше се бавно над нея като някаква инертна маса. — В това състояние никъде не можем да идем.
— Не искам доктор — вкопчи се тя в него. — Ще се оправя.
— Не можем да отидем при Абендсън — продължаваше да мърмори той. — Поне не сега. Може би утре ще си по-добре. Ще опитаме утре. Нямаме друг изход.
— Ще ми позволиш ли да отида до банята?
Той кимна, потънал в мисли. Лицето му имаше загрижен вид. Тя се върна с несигурна стъпка в банята и затвори вратата. Взе от шкафчето друго ножче, скри го в шепата си и излезе отново.
— Чао-чао — каза Джулиана.
В момента, в който отвори вратата към коридора Джо се хвърли след нея.
Храс!
— Знам, ужасно е — заговори с вдървен глас Джулиана. — Толкова много насилие има по улиците. Мама не веднъж ме е предупреждавала — „Внимавай, инак ще ти дръпнат чантата, ще те убият!“ Но сега вече мога да се справям сама. Хей, къде изчезна тоя? Цепнах му шията и той се загуби някъде. Все им казвам да не ми се изпречват на пътя, но те никога не слушат. Мислят си, че като съм само жена… — тя вдигна ножчето и се огледа. Джо седеше на пода зад нея, стиснал гърло с ръце. Изглеждаше като изгорял на слънце курортист.
— Сбогом — каза му тя и затвори вратата зад себе си. Килимът под краката й беше приятно топъл.
От дъното на коридора се зададе жена в бяла престилка, която побутваше пред себе си количка с прибори. Жената се спря пред стаята на Джулиана и я погледна изненадано.
— О, миличка — възкликна тя — май няма да се оправиш само с фризьор. Веднага се прибирай в стаята и се обличай преди да са те изхвърлили от хотела. Мили Боже! — тя се пресегна и отвори вратата. — Кажи на мъжа ти да ти поръча кафе, за да изтрезнееш по-бързо. Моля те, прибирай се преди да те е зърнал някой — тя бутна Джулиана в стаята, хлопна вратата зад нея и стъпките й утихнаха по коридора.
Фризьорката, сети се Джулиана. Тя сведе поглед и чак сега разбра, че е съвсем гола.
— Джо — каза тя — не ме пуснаха.