Тагоми затършува в джобовете за сребърния триъгълник. Нямаше го никъде. Катастрофа! Забравил го е на пейката в парка, заедно с куфарчето.
Той затича обратно по тротоара.
Хората наоколо го поглеждаха учудено. Тагоми сви по алеята и веднага видя пейката. Куфарчето стоеше опряно да нея, но триъгълникът не се виждаше никъде. Тагоми зашари с поглед по тревата. Най-сетне го видя — паднал бе в тревата. Или може би той го бе запратил там — от гняв.
Тагоми седна на пейката и пое няколко дълбоки глътки въздух.
„Трябва да съсредоточа цялото си внимание върху сребърния триъгълник — повтаряше си той. — Нищо друго няма значение в момента. Бавно ще преброя до десет и след това ще извикам силно. Например «Erwache!»45. Всичко това са някакви идиотски психотични съновидения — мислеше си Тагоми. — Заслужих си го, с тези мои непрестанни опити за самоанализ, вероятно съм възбудил подкорието за халюцинации. Вината е изцяло моя. Мистър Чайлдан няма нищо общо с тази история, нито незнайният създател на дрънкулката. Всичко се крие в безсмислената ми алчност да знам повече от необходимото. Какво да се прави — разбирането винаги идва късно.“
Тагоми бавно изброи на глас до десет, след това скочи на крака.
— Проклет кошмар! — извика той.
Не се ли бе прояснила мъглата?
Той се огледа плахо, с надежда илюзията да е изчезнала безследно. И изведнъж си спомни за думите на апостол Павел — „виждаме смътно като през огледало“46. Едва сега осъзна, че тези думи не са просто метафора, а проницателна догадка за възможните нарушения в зрителното възприятие на действителността. „И наистина, във фундаментален аспект, не възприемаме ли света астигматично, пречупени през времето и пространството на нашата собствена психика, и когато това изкривено огледало се счупи или повреди… тогава губим реална представа за действителността, както губим равновесие, щом бъде засегнато средното ухо, макар да чуваме добре.“
Тагоми въздъхна тъжно, прибра сребърния триъгълник в джоба си и се облегна, стиснал куфарчето в ръце.
„Сега най-добре да намеря онази чудовищна конструкция, как я нарече човекът — надлезът «Ембракадеро» — трябва да отида и да я докосна. Сиреч, да проверя дали е материална.“
Но краката му не помръдваха. Завладя го страх.
По алеята претичаха двама млади китайци в спортни екипи. Накацалите на паважа гълъби запърхаха панически с криле и китайците забавиха темпото.
— Ей, младежи — повика ги с немощен глас Тагоми. — Елате насам.
Момчетата се спогледаха и приближиха предпазливо. Тагоми бръкна в джоба и им подхвърли дребна монета.
— Ето ви петаче. Идете на „Керни стрийт“ и вижте дали минават велотаксита. След това ще се върнете да ми кажете.
— Тогава ще получим ли още едно петаче? — попита едно от момчетата.
— Да — кимна Тагоми. — Но само ако ми кажете истината.
Китайците побягнаха към изхода на парка.
„Защото ако няма — мислеше си Тагоми — не ми остава нищо друго, освен да си намеря някое закътано местенце и да сложа край на живота си.“
Той притисна куфарчето към гърдите си. Револверът поне бе с него.
Момчетата дотичаха обратно.
— Шест! — извика едното. — преброих шест.
— А аз пет — другото дишаше тежко.
Мистър Тагоми ги погледна строго.
— Сигурни ли сте че бяха велотаксита. Видяхте ли шофьорите да въртят педали?
— Да, сър — едновременно кимнаха момчетата.
Тагоми им даде по едно петаче и се раздели с тях.
„Време е да се връщам в офиса — рече си той. — Чака ме доста работа.“
Излезе от парка и отново се спря на тротоара.
— Такси! — размаха ръка той.
От блъсканицата мигом се отдели едно велотакси и закова педали пред него. Шофьорът го гледаше раболепно, лицето му бе обляно в пот, гърдите му се повдигаха тежко.
— Закарйте ме до „Нипон таймз“ — нареди мистър Тагоми и се нагласи удобно на задната седалка.
Шофьорът натисна педалите и не след дълго се сляха с плътната колона от велотаксита и автомобили.
Малко преди обед мистър Тагоми слезе пред „Нипон таймз“. Веднага отиде на рецепцията и поиска да го свържат с мистър Рамзи в офиса.
— На телефона е Тагоми — каза той.
— Добро утро, сър. Радвам се да ви чуя. Трябва да ви призная, че тъй като бях притеснен от закъснението ви, позволих си да се обадя на вашата съпруга, но тя ми каза че сутринта сте поел в неизвестна посока.
— Почистихте ли всичко след инцидента? — попита с рязък глас мистър Тагоми.