— Вече съм по-добре — уверяваше ги мистър Тагоми. — Ще бъдете ли така любезни да съобщите на жена ми?
Той отпусна глава и се замисли. С кариерата му е свършено. А германският консул несъмнено го чакаше повишение. Още утре ще подаде оплакване срещу Тагоми. Може би така е по-добре — в Токио ще си отдъхне. Изглежда че участието му в борбата приключва дотук.
„А аз си мислех, че ще договаряме шприцформи за пластмасовата индустрия. Готвех се за среща с важен търговец. Не се вслушах в предупреждението на Оракула…“
— Свалете му ризата — разнесе се нечий уверен глас. Изглежда докторът бе пристигнал. „Какво нещо е гласът — усмихна се поуспокоен Тагоми — особено, когато е уверен — той отново се замисли за Оракула — Какво ми каза последния път? Беше след като застрелях двамата агенти. Ах, да — хексаграма шесдесет и първа. Вътрешна истина. От всички най-глупави са прасетата и рибите. Те последни прозират истината. Това е за мен. И аз като тях все последен научавам истината. Такава е моята природа. А може би вътрешна истина е това, което става с мен в момента. Ще почакам и ще видя. Или е едното, или другото. Може би и двете.“
Същата вечер, малко след като раздадоха вечерята, в килията на Фринк Франк влезе навъсен полицай и му нареди да си събира багажа. Само след десетина минути Франк се озова сред забързаното множество на „Керни стрийт“. Побутваха го нетърпеливи минувачи, над улицата се носеше ревът на автомобилите, заедно с ритмичните подвиквания на шофьорите на велотаксита. Хладният вечерен въздух режеше гърдите. Сградите хвърляха дълги сенки. Франк направи няколко нерешителни крачки и после се присъедини към една група, която пресичаше улицата.
„Арестуваха ме без никаква причина — възмущаваше се той. — Подържаха ме, а сега ме пускат.“
Нищо не му казаха, просто му върнаха дрехите, часовника, портфейла, очилата и всички останали дребни вещи, след което без повече да му обръщат внимание се заеха с поредната жертва — някакъв шумен пияница.
„И все пак направо е чудо, че ме освободиха. Просто да не повярваш. По закон вече трябваше да са ме натоварили на самолета за Германия. А там ме очакваше унищожение.“
Франк крачеше покрай осветените витрини, вперил невиждащ взор в тях.
„Все едно че започвам нов живот. Че сега се раждам. Исусе мили, ами че то си е точно така! На кого да благодаря? За кого да се моля? На какво да се моля? Как бих искал да науча цялата истина. Да разбера какво точно е станало.“
Но той знаеше, че това е невъзможно. Достатъчно му бе и това, че остана жив.
„А сега накъде? Може би ще е най-добре да се върна в работилницата при Ед. Ще продължа от там, от където спрях. Ще върша онова, на което съм способен. На което са способни ръцете ми. Ще правя украшения, бижута. И нищо няма да се опитвам да разбера. За нищо няма да мисля. Трябва да работя. Работата е всичко.“
Той забърза през потъващия във вечерен здрач град. Обратно към така внезапно прекъснатото ежедневие. Към мястото, което бе заемал.
Когато най-сетне стигна до работилницата, завари Ед да вечеря на тезгяха. До него бяха подредени два сандвича и термос димящо кафе. Франк се спря на прага и го загледа учудено.
Ед го чу и вдигна глава.
— Не знам защо, но имах чувството че си мъртъв — рече той като не спираше да дъвче.
Франк се приближи към печката в ъгъла и протегна премръзнали пръсти.
— Радвам се да те видя отново — каза Ед. Той се изправи, потупа Франк по гърба и отново се зае с прекъснатата вечеря.
Франк бавно стана, свали си палтото, след това взе една недовършена сребърна обеца, включи мотора, постави си защитните очила, седна на въртящото се столче и се зае внимателно да шлифова неравните места.
15
Капитан Рудолф Вегенер, който в момента пътуваше под името Конрад Голтц — доставчик на медицински препарати, надникна през илюминатора на совалката. Долу се виждаше брегът на Европа. „Каква невероятна скорост! — възхити се той. — Само след десетина минути ще сме на летище Темпелхолф. Интересно, дали постигнах нещо с това пътуване? Сега всичко е в ръцете на генерал Тедеки. Каквото има да става, ще стане в Япония. Най-важното е че успяхме да им предадем съобщението. Аз свърших онова, което се искаше от мен. Но това съвсем не значи, че проблемът е решен. Едва ли японците ще могат да променят хода на политическите събития в страната. Гьобелс вече е взел властта и за нищо на света не ще се раздели с нея. Щом се справи с противниците си, следващата му стъпка ще бъде операция «Глухарче». А това означава смърт и разрушение за обширни райони от планетата в името на един безумен фанатичен идеал. М-да, нацистите са способни да го сторят, всички техни мисли са насочени натам — към Gotterdammerung47. Освен това вече разполагат с необходимото средство — водородната бомба и не ще се поколебаят да я използват, пък дори и това да означава края на всичко.
47
«Залезът на боговете» — (нем.), така се нарича четвъртата опера от вагнеровата тетралогия «Пръстенът на нибелунга» — бел.прев.