Федерико и полковникът от карабинерите представиха възстановка на убийствата в Джоголи. Използвайки диаграма и няколко графики, те показаха последователността на събитията, как нападателят е застрелял единия мъж през малкото прозорче, а след това е надупчил странично караваната, убивайки втория мъж, който се криел в ъгъла. След това Чудовището влязло вътре, изстреляло още няколко куршума в телата им и тогава открило грешката си. В гнева си грабнало гей-списанието, разкъсало го, разпръсквайки страниците по тревата навън и си тръгнало.
Прокурорът Виня изрази мнението си, че престъплението изглежда аномално, ad hoc2 и импровизирано — накратко, че е извършено не от Чудовището, а от някой друг, който се е опитал да подскаже, че Франческо Винчи е невинен. Следователите подозираха, че племенникът на Винчи, Антонио, е извършил убийствата, за да измъкне любимия си чичо от затвора. (Антонио, помните ли, беше бебето, спасено от задушаване с газ в Сардиния.) За разлика от останалите в семейството, той беше достатъчно висок, за да се прицели в прозрачната горна част на прозореца на караваната.
Тайно беше задвижен коварен план. Първите му проявления се появиха десет дни след убийствата в Джоголи, когато на последните страници във вестниците се появи малък и на пръв поглед несвързан със случая материал, в който се съобщаваше, че Антонио Винчи, племенник на Франческо Винчи, е бил арестуван за незаконно притежание на оръжие. Антонио и Франческо бяха невероятно близки, партньори в много сенчести начинания и приключения. Арестът на Антонио бе знак, че следователите разширяват работата си по Сардинската следа. Марио Ротела, разследващият магистрат по случая на Чудовището, и прокурорът по случая Силвия дела Моника бяха убедени, че и Франческо, и Антонио знаят самоличността на Чудовището от Флоренция. Всъщност те смятаха, че тази ужасна тайна се укрива от целия клан на сардинците. Чудовището беше един от тях и те знаеха самоличността му.
След като и двамата мъже се озоваха в затвора „Ле Мурате“, те можеха да бъдат използвани един срещу друг и може би пречупени. Заподозрените бяха държани отделно един от друг, а в затвора бяха пуснати старателно обмислени слухове, чиято цел бе да събудят подозренията им и да ги настроят един срещу друг. Задвижена беше специална програма за разпити, която да оставя у всеки един от тях впечатление за онова, което е казал другият. Разпитващите се „изпускаха“ за това, че единият е отправил сериозни обвинения срещу другия, който може да се спаси единствено ако разкрие истината за него.
Тактиката се оказа неуспешна. Никой от двамата не проговори. Един следобед в древната стая за разпити на „Ле Мурате“ главният прокурор Пиеро Луиджи Виня стигна до извода, че му е дотегнало да се занимава с това. Той реши да притисне Франческо Винчи до максимум. В досегашната си кариера Виня, привлекателен, елегантен и културен човек с ястребов профил, беше имал работа с мафиотски донове, убийци, похитители, изнудвани и наркотрафиканти. Но не можеше да се мери с дребничкия сардинец.
В продължение на половин час той обработва Винчи. С непоклатима логика той изплете мрежа от улики и факти, доказвайки чрез дедукция вината на мъжа. След това, внезапно, използвайки техника, взета директно от холивудските филмови клишета, той рязко приближи лицето си на сантиметър от брадатата физиономия на сардинеца и изкрещя, опръсквайки го със слюнка:
— Признай си, Винчи! Ти си Чудовището!
Франческо Винчи остана напълно спокоен. Той се усмихна и въгленовочерните му очи проблеснаха. Със спокоен нисък глас той му отвърна с въпрос, който като че ли нямаше нищо общо:
— Моля да ме извините господине, но ако искате отговор от мен, първо ми кажете какво е онова нещо на масата. Ако обичате.
И посочи с пръст пакета цигари на масата.
Прокурорът, опитвайки се да разбере накъде бие мъжът, отговори:
— Кутия цигари, естествено.
— Моля да ме извините, но не е ли празна?
Виня потвърди, че е празна.