Абсурд, беше мнението на обществото. Никой не убива човек за нещо толкова дребно. Тази история не може да е истина — напротив, дори още веднъж доказва, че семейство Корсини се опитва да прикрие нещо. Освен това историята с бракониера не обясняваше загадъчното проникване в замъка.
Така от балните зали на флорентинската аристокрация до работническите кръчми се понесе нова клюка — истинската история. Принц Роберто Корсини беше Чудовището от Флоренция. Семейството му го беше разбрало и беше направило всичко възможно, за да го прикрие. Но някой друг — никой не знаеше кой, — също беше открил страшната тайна. Вместо да съобщи в полицията, този човек го беше запазил за себе си и беше изнудвал принца, периодично измъквайки му големи суми пари, за да запази тайната. В онази неделя, 19 август, двайсет дни след убийствата във Викио, двамата си бяха уговорили среща на брега на потока, където се скарали. След това се сбили и изнудвачът застрелял принца.
Твърдеше се, че има още един човек, който знае, че Корсини е Чудовището. Изнудванията продължавали, този път насочени срещу семейството. Но за да се получи, изнудвачите се нуждаели от доказателство, че принц Роберто е Чудовището, ужасно доказателство, което се криело в дълбините на замъка. Това обясняваше проникването: крадците трябвало да се доберат до уликите, вероятно пистолета берета, може би патрони „Уинчестър“ и един Бог знае, може би трофеите, които Чудовището беше изрязало от жертвите си.
Този слух, плод на изостреното въображение на флорентинците, беше абсолютно неверен, очевидно измислен и неподкрепян от нищо, което да е публикувано във вестниците или съобщено от следователите. Фантазията продължи да шества повече от година, докато накрая не беше разрушена по възможно най-категоричния начин: с ново убийство.
Глава 18
Към края на 1984 година случаят с Чудовището от Флоренция стана едно от най-следените и обсъждани криминални разследвания в Европа. Френският интелектуалец и член на Академията Жан-Пиер Ангреми, който в онези години беше консул във Флоренция, беше хипнотизиран до такава степен от историята, че написа и издаде роман, наречен „Une Ville Immortelle“4. Италианската писателка Лаура Грималди сътвори бестселър по случая, наречен „Подозрението“. Магдален Наб, британска писателка на криминални романи, написа книгата „Чудовището от Флоренция“. Това бе началото на литературна вълна, която доведе до публикуването на много документални книги и романи по действителен случай. Дори привлече вниманието на Томас Харис, който използва фрагменти от историята на Чудовището в романа си „Ханибал“, продължение на „Мълчанието на агнетата“. (В „Ханибал“ Ханибал Лектър се мести във Флоренция, където живее под псевдонима „д-р Фел“. Работи като куратор в библиотеката на двореца на фамилията Капони, след като си е осигурил мястото, убивайки предишния им служител.) Най-голямата японска издателска къща покани Специ да напише книга за Чудовището, което той направи с удоволствие. (Тя продължава да се преиздава. Изданията й вече са шест.) Повече от дванайсет книги са посветени на Чудовището — включително ужасяващ комикс, предназначен за тийнейджъри, наречен Il Monello („Разбойникът“), който предизвика истински фурор. Създателят му мъдро пропусна да впише името си.
Появиха се и неизбежните филми по случая. През 1984 година се заснеха два едновременно. Режисьорът на първия предпочете да даде на героите си измислени имена, за да избегне проблемите със закона, но вторият филм си беше документален и в края му беше предложено мнението на авторите — че Чудовището произлиза от семейство, в което е имало кръвосмешение и майката знае, че той е убиецът. Повечето флорентинци се ядосаха, когато разбраха, че създателите на филма снимат на местата, където са извършени престъпленията. Родителите на жертвите наеха адвокат, който да спре снимките. Не успяха да им попречат, но усилията им доведоха до доста странна присъда: съдията обяви, че филмът може да бъде показван навсякъде в Италия, освен във Флоренция.
Полицията и карабинерите реагираха на обществения протест като реорганизираха разследването и създадоха специална част Squadra Anti-Mostro5 или SAM, водена от главен инспектор Сандро Федерико. SAM окупира по-голямата част от четвъртия етаж на полицейския щаб във Флоренция. Бяха им предоставени огромни ресурси и фондове, включително една от онези машини, които изглеждат магически в способността си да намират решение на почти всеки проблем: компютър IBM. Но известно време той си стоя там неизползван; никой не знаеше как да работи с него.