Някъде по времето, когато бяха извършени убийствата във Викио, във Флоренция се появи още един сериен убиец. В центъра на града една след друга бяха убити шест проститутки. Дори със случилото се напоследък, убийствата във Флоренция бяха рядкост и градът изпадна в шок. Макар че методът на действие се различаваше от този на Чудовището, някои елементи наведоха полицаите на мисълта, че убийствата може да са свързани. Всички проститутки бяха убити в апартаментите им, където са работели. Убийствата бяха извършвани по садистичен начин и убиецът или убийците не бяха откраднали нищо от местопрестъпленията. Мотивът не беше кражба.
Съдебният патолог Морио Маури, който ръководеше аутопсиите на жертвите, се смути, когато видя раните на една от убитите жени, заклана с нож, след като е била измъчвана. Работата с ножа наподобяваше тази върху някои от жертвите на Чудовището и може би тук също беше използван водолазен нож.
Възможно ли беше Чудовището да убива и по друг начин, като избира различни жертви?
— Не знам — отвърна Маури, когато Специ му зададе този въпрос. — Може би трябва да направим сравнителен преглед на раните от нож по труповете на проститутките и жертвите на Чудовището.
По незнайни причини следователите така и не поискаха сравнителен преглед.
Последната убита проститутка живееше в бордей на Виа дела Киеза, някога бедна улица в квартал Олтрарно. Апартаментът й беше обзаведен оскъдно, на стените висяха простички картини, нарисувани от дъщеря й, която държавата й беше отнела няколко години по-рано. Проститутката беше намерена просната на пода до прозореца. Убиецът беше използвал пуловер, за да завърже ръцете й като в усмирителна риза и я беше задушил, натиквайки парче плат в гърлото.
Полицията претърси всеки сантиметър от апартамента в търсене на улики. Те забелязаха, че бойлерът е бил ремонтиран наскоро и компанията „Бързи домашни ремонти“ беше залепила стикера си върху уреда. При вида на логото на компанията един от детективите бързо направи връзката и се върна в стаята, където главен инспектор Сандро Федерико все още оглеждаше трупа на мъртвата проститутка.
— Dottore6 — каза възбудено той, — елате оттатък; открих нещо много интересно.
Той знаеше, че Салваторе Винчи е собственик на компанията „Бързи домашни ремонти“.
Глава 19
Това откритие подтикна следователите най-накрая да проучат отблизо Салваторе Винчи. Той беше човекът, когото Стефано Меле пръв посочи за свой съучастник в убийствата от 1968 година. Ротела смяташе, че Салваторе е четвъртият участник, заедно с Пиеро Мучарини, Джовани Меле и (може би) Франческо Винчи. Тъй като по време на убийствата от 1984 година трима от тях бяха в затвора, Салваторе оставаше единствената възможност.
Когато следователите се заровиха в миналото на Винчи, те бързо попаднаха на слуховете, че той е убил съпругата си Барбарина в градчето Вилачидро. Ротела поднови разследването на смъртта й, този път разглеждайки го като убийство, а не като самоубийство. През 1984 следователите отпътуваха за Сардиния, където сред дивата красота и угнетителна бедност на Вилачидро започнаха да разкриват миналото на човека, който напълно отговаряше на профила на Чудовището от Флоренция.
Когато Барбарина умряла през 1961 година, тя била само на седемнайсет години. Започнала да се среща с младеж на име Антонио, когото Салваторе презирал. В опит да унизи Антонио, той я пресрещнал в полето и я изнасилил. Тя забременяла и Салваторе „изпълнил дълга си“, като се оженил за нея. Всички в градчето разказваха, че той се отнасял много зле с нея, биел я и не й давал достатъчно пари за храна, а само за да купува мляко за бебето. Момчето било единствената й радост. Тя го нарекла Антонио на голямата си любов и продължила скришом да се среща с първия си любовник.
Детето и името му били като трън в гордостта на Салваторе; разказват, че той се съмнявал в бащинството си. С годините между баща и син, Антонио и Салваторе, назряла омраза, която ставала все по-неподправена и безмилостна.
Причините за убийството на Барбарина — ако наистина става въпрос за убийство — се появили през ноември 1960 година, когато някой я изненадал заедно с любовника й Антонио и направил снимки. Всички в градчето научили за изневярата. В древните земи на Сардиния, управлявани от кодекса на Барбаджиа, Салваторе имал само два начина да възстанови честта си — или трябвало да изгони жена си от дома, или да я убие.